Твърде вероятно Варава е син на Исус. Смята се, че Исус е роден някъде през 6 г. пр.н.е. и че е разпънат най-късно през 36 г., тоест умрял е на около 42 години. Но дори да е бил разпънат на 33 години, пак е могъл да остави син. Според обичаите от онова време е могъл да се ожени на шестнайсет-седемнайсет години. И на двайсетгодишна възраст да се е оженил, пак е могъл да има син на тринайсет, който според тогавашните представи на евреите вече е бил мъж. Могъл е, разбира се, да има и други деца, заченати дори и ден преди качването му на кръста.
Разпятието в подробности
7. Преди да бъде разпънат, Исус е могъл да има няколко деца. Ако обаче е оживял и след разпятието, вероятността да е оставил поколение се увеличава още повече. Има ли доказателства, че той е оживял след разпятието или че то всъщност е само инсценировка?
Ако се вярва на евангелията, човек просто не може да си обясни защо изобщо Исус е бил разпънат. Според евангелистите негови врагове са само високопоставените евреи от Йерусалим. Ала дори и наистина да са го мразели, те са били в правото си да го осъдят на смърт чрез умъртвяване с камъни, без да замесват римляните. Според евангелията Исус не се е противопоставял на римските управници и не е нарушавал техните закони. И въпреки това е осъден от римляните, според техните закони и кодекси. Разпънат е на кръст — смъртно наказание, прилагано единствено спрямо хора, извършили престъпление срещу Римската империя. Ако Исус наистина е бил разпънат на кръста, излиза, че не е бил така чужд на политиката, както го изкарват евангелистите. Обратното, би трябвало да е извършил нещо, с което да си навлече гнева не само на евреите, но и на римляните.
За каквито и престъпления обаче да е бил качен на кръста, твърдението, че е издъхнал на него, звучи доста неубедително. Просто няма причина Исус да е умрял върху разпятието, както се описва в евангелията.
В практиката да разпъват на кръст римляните следват много строга процедура321. След издаване на присъдата бият жертвата с пръчки, та тя да се омаломощи от загубата на кръв. Сетне връзват или заковават ръцете й с пирони за тежка дървена греда, сложена върху плещите и врата й. Осъденият носи гредата до лобното си място. Там екзекуторите прикачат гредата заедно с жертвата на отвесен стълб или кол.
Дишането на осъдения е силно затруднено, освен ако не са прихванати и краката му, така че той да има опора, да прехвърля тежестта си и да намалява натиска върху гърдите. При това положение въпреки нечовешките мъки жертвата — особено ако е здрав и силен мъж, — живее най-малко ден-два. Случвало се е някои осъдени да издържат и цяла седмица, след което издъхват от изтощение, жажда или отравяне на кръвта, ако са приковани с гвоздеи. Понякога агонията им е прекъсвана от самите екзекутори, които чупят краката и коленете им, както смятат да направят и в случая на Исус. Това не е някакво допълнително садистично мъчение, обратното, смята се за проява на състрадание, за последен смъртоносен удар, след който смъртта настъпва мигновено. Осъденият остава без опора, цялата тежест се пренася върху гърдите му и той издъхва от задушаване.
Съвременните учени са единодушни, че единствено Четвърто евангелие се осланя на разказа на очевидец, присъствал на самото разпятие. Според Четвърто евангелие нозете на Исус са приковани към кръста, тоест тежестта не пада изцяло върху гръдните му мускули, и не са счупени. С други думи, поне на теория би трябвало да живее още два-три дни. Но ето че го качват на кръста и след броени часове оповестяват, че е издъхнал. В евангелие от Марко дори Пилат е учуден колко бързо е настъпила смъртта (Марко. 15:44).
Каква ли е причината да умре толкова бързо? Едва ли копието, с което един войник го пробожда в ребрата, защото според Четвърто евангелие в този момент Исус вече е мъртъв (Йоан. 19:33). Има само едно обяснение: че е издъхнал от изтощение, преумора, обща отпадналост и раните от побоя с пръчки. Ала и тези неща едва ли толкова бързо са се оказали смъртоносни. Но въпреки физиологичните закономерности е възможно и те да са били фатални: знаем, че понякога човек умира и от по-дребни неща. И все пак в цялата история има нещо съмнително. Според Четвърто евангелие екзекуторите на Исус се канят да му счупят пищялите, за да ускорят смъртта. Но защо ще си правят този труд, след като той вече агонизира?
Според евангелията Исус умира във възможно най-подходящия, най-удобния момент: тъкмо преди да му счупят краката. Така се сбъдва пророчеството от Стария завет. Съвременните библеисти са единодушни, че Исус сякаш предначертава, нагажда живота си спрямо тези пророчества, според които рано или късно ще се появи Месия. Тъкмо затова настоява да му доведат от Витания ослица, с която да влезе победоносно в Ерусалим. Разпятието сякаш също е съобразено с пророчествата в Стария завет322.