През януари, близо три месеца преди превземането на Монсегюр, от крепостта избягват двама катарски проповедници, или „съвършени“. Според сигурни източници те успяват да изнесат почти цялото злато, сребро и монети на катарите и да ги скрият първо в укрепена планинска пещера, а сетне в замък с крепостна стена. Тук дирите на съкровището се губят окончателно.
На 1 март Монсегюр капитулира окончателно. По това време неговите защитници наброяват към четиристотин души: от тях 150–180 са проповедници, или „съвършени“, другите са рицари и феодали заедно със своите семейства. Колкото и да е странно, всичките им предишни „грехове“ са опростени и нашествениците им обещават да ги пуснат да си идат по живо, по здраво заедно с оръжието, багажа и парите. Към катарските проповедници също проявяват необяснимо великодушие. Казват им, че ще се отърват с леки наказания, стига да се отрекат от своята вяра и да се покаят за „греховете“ си пред Инквизицията.
Защитниците на Монсегюр молят за половинмесечно примирие, по време на което да не се водят никакви бойни действия, та те да обмислят условията. Победителите отново проявяват необяснимо великодушие и се съгласяват. В замяна на това разгромените им предлагат заложници. Двете страни се споразумяват, че ако някой се опита да избяга от крепостта, заложниците ще бъдат екзекутирани.
Дали катарските проповедници наистина са толкова отдадени на вярата си, че доброволно предпочитат мъченията пред това да се откажат от нея? Или е имало нещо, което не могат — или не смеят — да признаят пред Инквизицията? Какъвто и да е отговорът, никой от тях не приема условията на кръстоносците. Напротив, доколкото е известно, всички предпочитат мъченията. И още нещо, най-малко двайсет от другите защитници на крепостта, сред които шест жени и петнайсетина рицари, по своя воля се подлагат на тайнството на Consolamentum и също стават катарски проповедници, или „съвършени“, с което се обричат на сигурна смърт.
Примирието изтича на 15 март. На другата сутрин кръстоносците влачат надолу по планинския склон двестате проповедници. Никой не се отрича от своята вяра. Тъй като нашествениците нямат време да издигат клада за всеки поотделно, затварят всички пленници в огромен навес за дърва в подножието на планината и го подпалват. Затворени горе в крепостта, останалите защитници са принудени да наблюдават зловещата гледка. Кръстоносците ги предупреждават, че ако някой се опита да избяга, другите, както и заложниците ще бъдат избити до крак.
Въпреки риска хората в Монсегюр успяват да скрият четирима катарски проповедници. В нощта срещу 16 март четиримата предприемат заедно с един водач дръзко бягство — отново със знанието и одобрението на всички защитници на крепостта. Спускат се с въжета по стръмния западен склон на планината, често им се налага да скачат от стотина метра височина20.
Защо го правят? Какво ги кара да се впуснат в това опасно бягство, изложило на риск и защитниците на Монсегюр, и заложниците? След ден са могли да напуснат преспокойно крепостта и да заживеят като свободни хора. И въпреки това, кой знае защо, тръгват да бягат посред нощ, което би могло да означава смърт и за тях, и за техните събратя в крепостта.
Според преданията четиримата са избягали от Монсегюр с легендарното катарско съкровище. Но нали преди три месеца то вече е било изнесено? Пък и колко ли скъпоценности, най-малкото колко злато, сребро и монети, могат да пренесат на гръб трима-четирима души, увиснали на въжета на стръмния планински склон? И да са носели нещо, е ясно, че това не са били пари и злато.