Някои места в апокрифите, например пасажът, където малкият Исус е описан като палаво и невъздържано дете, сигурно са звучали смущаващо за по-късните ортодокси. Те вероятно ще стъписат и повечето днешни християни. Да не забравяме обаче, че подобно на одобрените от църквата книги в Новия завет, и апокрифите са писани от „привърженици на посланието“, твърдо решени на превърнат Исус в бог. Тоест не бива да очакваме те да съдържат нещо, което да компрометира сериозно „посланието“, например описание на политическата дейност на Исус или на амбициите му за престола. Трябваше да търсим другаде доказателства за такива спорни моменти.
В Светите места от времето на Исус има какви ли не юдейски групировки, фракции, секти и сектички. В евангелията, и то в неблагоприятна светлина, са посочени само две от тях: фарисеите и садукеите. Ролята на злодея обаче приляга единствено на садукеите, които наистина влизат в сговор с римските управници. Фарисеите се противопоставят твърдо на Рим; дори да не е бил член на тази секта, Исус отстоява нейните позиции340.
За да привлекат към новата вяра и римляните, евангелистите волю-неволю оневиняват Рим и хвърлят цялата отговорност върху евреите. Това обяснява защо фарисеите са показани в превратна светлина и са заклеймени наред със своите продажни сънародници — садукеите. Но защо никъде в евангелията не се споменава за зилотите, войнствено настроените „борци за свобода“, които отстояват интересите на своя народ, революционерите, на които римляните на драго сърце биха приписали ако не друго, то поне ролята на злодеите? За този очевиден пропуск няма друго обяснение, освен че Исус е свързан с тях толкова тясно, та връзката не може да бъде премълчана, може да бъде единствено замъглена и поприкрита. Както отбелязва и професор Брандън: „От мълчанието на евангелията за зилотите… определено личи, че Исус е бил свързан с тези патриоти, за които евангелистите предпочитат да не споменават.“341
Но каквито и да са отношенията на Исус със зилотите, той безспорно е бил разпънат именно като зилот. Двамата мъже, качени заедно с него на кръста, са описани недвусмислено като „лестаи“, прозвище, с което римляните наричат зилотите. Исус едва ли е бил член на сектата. Същевременно обаче на някои места в евангелията проявява характерните за нея войнственост и агресивност. Общоизвестен е стихът, в който той оповестява, че е дошъл да донесе „не мир, а меч“. В евангелие от Лука нарежда на онези свои последователи, които нямат нож, да си купят (Лука. 22:36), а след пасхалната гощавка лично проверява дали са въоръжени и остава доволен (Лука. 22:38). В Четвърто евангелие, когато Исус е взет под стража, Симон Петър носи нож. Малко трудно можем да съвместим тези пасажи с общоприетия образ на кроткия смирен Спасител. Нима такъв човек ще търпи оръжие, особено в ръцете на един от любимите си ученици, когото смята за „стълб“ на своето учение.
Дори и Исус да не е бил зилот, евангелистите — явно без да искат, намекват за връзката му с войнствената организация. Има убедителни доказателства, че Варава е свързан с Исус, а той е описан като „лестай“. И Яков, и Йоан, и Симон Петър са наричани с прозвища, които ни навеждат на мисълта, че те са симпатизирали на зилотите, а може би дори са членували в сектата. Според съвременните библеисти Юда Искариот идва от „Юда Сикария“, а „сикарий“ е другото име на зилотите и е синоним на „лестай“. По всичко личи, че сикариите са били елитът на зилотите, нещо като отряд за бързо реагиране, съставен от професионални убийци. Накрая стигаме и до ученика на име Симон. В гръцкия оригинал на евангелие от Марко той е наречен „кананайос“, транслитерация на арамейската дума за зилот. В по-късните преводи тази дума е преведена погрешно като „Кананит“. Но евангелие от Лука не оставя място за съмнение: там Симон недвусмислено е наречен зилот. Тоест безспорно е, че поне един от учениците на Исус е бил зилот.
Учудващо е, че в евангелията не се говори — най-малкото открито — за зилотите. Още по-учудващо е отсъствието на есеите, секта, която в ония години се радва на не по-малка популярност от фарисеите и садукеите и с която Исус неминуемо е имал връзка. Всъщност от разказите за Йоан Кръстител се вижда, че той е есей. Сектата явно е пропусната от евангелистите от същите съображения, довели до „отсъствието“ на зилотите. Накратко, отношенията на Исус с есеите, както и със зилотите явно са били прекалено близки и общоизвестни, че да бъдат отричани. Те могат само да бъдат поприкрити и премълчани.
340
341