От историците и летописците от онова време знаем, че есеите имат общини навсякъде по Светите земи, а вероятно и извън тях. Сектата се заражда някъде през 150 г. пр.н.е. и се осланя на Стария завет, но го тълкува по-скоро като алегория, отколкото като буквална историческа истина. Пред традиционния юдаизъм предпочита гностичния дуализъм, съчетаващ елементи на култа към Слънцето с учението на питагорейците. Есеите са прочути лечители, славещи се със своите церове. И накрая, придържат се към строг аскетизъм и веднага се открояват сред останалите с простите си бели одежди.
Повечето съвременни учени смятат, че намерените в Кумран свитъци, известни като Свитъците от Мъртво море, всъщност са писани от есеите. Безспорно е и че орденът аскети, живял в Кумран, споделя много от техните възгледи. Подобно на учението на есеите, и Свитъците от Мъртво море отразяват една дуалистична теология. Същевременно в тях е поставено силно ударение върху това, че скоро ще дойде Месия — помазаник, който е пряк потомък на Давидовото коляно342. Свитъците са съобразени с календар, в който Пасха е празнувана не в петък, а в сряда, както в Четвърто евангелие. В тях откриваме и редица съществени пасажи, които съвпадат дума по дума с учението на Исус. При всички положения Исус явно е знаел за общината в Кумран и поне някои неща заимства от учението й. Според един съвременен специалист по Кумранските свитъци „те също ни карат да мислим, че много от случките (в Новия завет) всъщност пренасят в живота на Исус очакванията, които хората свързват с месията“343.
Дори и орденът от Кумран да не се е състоял от есеи, е ясно, че Исус е познавал възгледите на сектата, а вероятно ги е и изучавал. Всъщност учението му до голяма степен е повлияно от тези възгледи. Подобно влияние откриваме и в лечителската му дарба. Но прочетем ли по-задълбочено евангелията, ще се убедим, че е твърде възможно есеите да са присъствали дори по-осезаемо в живота на Исус.
Те веднага бият на очи с белите си дрехи, които, ако се абстрахираме от образите, набили се в съзнанието ни покрай изобразителното изкуство и киното, не са така характерни за Светите места от онова време. В укритото „тайно“ евангелие от Марко бялото ленено платнище играе важна обредна роля и по-нататък е споменато дори в разрешения от църквата общоизвестен вариант. Ако Исус наистина е ръководил във Витания или другаде тайно посвещаване в някакво мистично учение, бялото ленено платнище ни навежда на мисълта, че вероятно това учение по характер е есейско. И още нещо, по-късно мотивът за бялото платнище присъства и в четирите евангелия. След разпятието тялото на Исус сякаш по „чудо“ изчезва от гроба, където остава само някаква фигура в бяло. В евангелие от Матей това е „Ангел Господен“ с „дреха, бяла като сняг“ (Матей. 28:2-3). В евангелие от Марко се споменава „момък, облечен в бяла дреха“ (Марко. 16:5). Лука разказва за „двама мъже в бляскави дрехи“ (Лука. 24:4), а в Четвъртото евангелие се говори за „два ангела в бяло облекло“ (Йоан. 20:12). В два от четирите случая във фигурата или фигурите в гроба дори няма и намек за нещо свръхестествено. Това са обикновени простосмъртни, които обаче учениците не познават. Логично е да предположим, че те са есеи, още повече че членовете на сектата се славят като лечители. Ако е бил жив и след свалянето от кръста, Исус определено се е нуждаел от лечител. Дори и да е бил мъртъв, пак е вероятно да е дошъл церител, нали „надеждата умира последна“. А в ония години по Светите места няма по-прочути лечители от есеите.
Ако тезата ни беше вярна, излизаше, че последователи на Исус са инсценирали с негласното съгласие на Пилат разпъването на своя учител в частен имот. Тези последователи обаче са привърженици не на „посланието“, а на потеклото, на родословието, тоест на неговото семейство, с други думи, те са благородници, образуващи по-тесен кръг сред учениците на Исус. Не е изключено да са поддържали връзка с есеите или самите те да са членове на сектата. А „привържениците на посланието“, „редовите“ последователи на Исус, най-ярък представител на които е Симон Петър, не са посветени в тайната.
След като Йосиф Ариматейски го отнася в гроба, Исус се нуждае от медицинска помощ, затова там присъства и лечител есей. А после, когато гробът е намерен празен, пак е нужен пратеник, и то пратеник, когото „редовите“ ученици не познават. Той трябва да вдъхне вяра на нищо неподозиращите „привърженици на посланието“, да е нещо като посредник между Исус и последователите му и да обвини римляните, че са отворили и плячкосали гроба, с което евентуално да предизвика опасни граждански размирици.