И по-нататък:
Има люде, притежаващи смелостта да гледат на живота като на услуга, която дължим на природата: те го живеят без желание и бързат да освободят душата от тленното си тяло; макар да не са споходени от несрети, от които да им се отще да живеят, те така бленуват за безсмъртие, че се сбогуват с приятелите си.345
Странно е наистина, че доколкото знаем, никой учен досега не е анализирал тези речи, а те повдигат множество любопитни въпроси. Така например в традиционния юдаизъм изобщо не се говори за „душа“, още по-малко, че тя е „безсмъртна“. Всъщност самата представа за душа и безсмъртие е чужда на духа на юдейската традиция и мисъл, както са й чужди твърдения, че духът стои над материята, че със смъртта човек постига единение с Господ, че животът е зло и трябва да бъде загърбен. Подобни възгледи безспорно водят началото си от някое мистично учение, най-вероятно от гностицизма и дуализма, а в контекста на обсадата на Масада, и от есеизма.
Някои от тях, разбира се, в известно отношение са и християнски, ала не в смисъла, който влагаме ние в думата, а в значението, което са виждали в нея първите последователи на Исус, например хората, които в Четвърто евангелие искат да умрат заедно с Лазар. Възможно е сред защитниците на Масада да е имало и привърженици на Исус като претендент за престола. По време на въстанието от 66–74 г. мнозина „християни“ се сражават редом с евреите срещу римляните. Доста от зилотите всъщност представляват онова, което днес наричаме „ранни християни“ и не е изключено някои от тях да са били и в Масада.
Йосиф Флавий не споменава нищо, а дори да е изказал подобни предположения, по-късните му редактори сигурно са ги преиначили. В същото време обаче е естествено летописец, заел се през I в. с историята на Палестина, да каже поне нещичко за Исус. Е, да, в по-късните издания на трудовете на Йосиф Флавий откриваме пасажи за Исус, но съобразени с установената ортодоксална доктрина, и повечето съвременни учени ги отхвърлят като груб фалшификат, датиращ най-рано от времето на Константин. През миналия век обаче в Русия е открито издание на труд на Йосиф Флавий, което се различава от всички останали. Самият текст е преведен на църковнославянски някъде през 1261 г. Авторът на превода явно не е бил ортодоксален евреин, защото запазва много „прохристиянски“ алюзии. И въпреки това в този превод на Йосиф Флавий Исус е представен като човек от плът и кръв, като политик и революционер, като „цар, който така и не е царувал“346. Описан е и с „линия по средата на главата, каквато носят назарейците“347.
Учените са изхабили много хартия и енергия в спор автентичен ли е „славянският Йосиф Флавий“, както днес наричат църковнославянския превод. Колкото до нас, ние сме склонни да смятаме, че е автентичен, че е правен по екземпляр или екземпляри, оцелели въпреки заповедта на Диоклециан да бъдат унищожени всички християнски писмени паметници и избегнали редакторския ентусиазъм на ортодоксите, които отново си възвръщат властта по време на Константин. В подкрепа на своето твърдение имаме няколко убедителни довода. Ако „славянският Йосиф“ е фалшификат, кой има сметка от подобна фалшификация? Това, че Исус е описан като цар, едва ли е приемливо за евреите от XIII в., а техните съвременници християни доста биха се учудили, ако някой им каже, че той не е и бог, а обикновен простосмъртен. Нещо повече, Ориген, църковен отец, писал в началото на III в., се позовава на издание на труд на Йосиф Флавий, в който летописецът отрича Исус да е бил Месия348. Може би тъкмо по това издание, което вероятно е автентичният, „нередактиран“ оригинал, е правен преводът на „славянския Йосиф“.
Трудовете на гностиците
Някъде между 132 и 135 г., шейсет години след въстанието от 66–74 г., избухва втори голям бунт, след който всички евреи са изгонени със заповед от Йерусалим и той става римски град. Но още преди първото въстание събитията там са забулвани в тайнственост и всъщност не са се запазили никакви писмени сведения какво точно се е случило през следващите два века в Светите места. В това отношение периодът наподобява донякъде Ранното средновековие в Европа, за което също не са се съхранили почти никакви данни. Въпреки това се знае, че мнозина евреи остават в страната, макар и извън Йерусалим. Остават и доста християни. Съществува дори еврейска секта — ебионитите, които продължават да изповядват юдаизма, но същевременно се прекланят и пред Исус, само че не като бог, а като простосмъртен пророк.