Според по-късни специалисти по история на Арабия Мани е оставил множество трудове: в тях той твърди, че разкрива тайни, които Исус е споменал само мимоходом, с недомлъвки. Обявява се за последовател на Заратустра, Буда и Исус и заявява, че подобно на тях е получил горе-долу същото просветление от същия източник. Манихейството е съчетание между гностичния дуализъм и сложна и добре осмислена космологична система. Според него всичко се предопределя от сблъсъка между светлината и мрака, битката между които се води главно в човешката душа. Подобно на катарите след време, и Мани е привърженик на тезата за прераждането. Подобно на катарите, и той смята, че съществува прослойка от хора, получили просветление, от „просветлени избраници“. Нарича Исус „Син на вдовицата“, съчетание, възприето по-късно от франкмасоните. Същевременно го смята за простосмъртен, който обаче носи у себе си божественото начало, понеже е получил просветление. Както и Василид, Мани е убеден, че Исус не е умрял върху кръста и е бил подменен на него от подставено лице363.
През 276 г. по височайша заповед е хвърлен в тъмница, където е подложен на нечовешки мъчения, одран е жив и е обезглавен. Вероятно за да се пресекат слуховете, че е възкръснал, обезобразеното му тяло е изложено на показ. Но от това мъченичество неговото учение става още по-популярно; сред по-късните му последователи поне за известно време е и св. Августин. Манихейството се разпространява с невероятна бързина в целия християнски свят. Въпреки отчаяните опити да бъде унищожено то оцелява, оказва влияние върху по-късните мислители и е живо и до днес. Особено активни манихейците са в Испания и Южна Франция. По време на кръстоносните походи техните общини там вече са установили връзка с последователите на Мани в Италия и България. Днес се смята за малко вероятно катарите да са наследници на българските богомили. Обратното, последните изследвания показват, че катарите са издънка на манихейското движение, отдавна завоювало популярност във Франция. При всички положения Албигойският кръстоносен поход е насочен главно срещу манихейството. Но въпреки неимоверните усилия на католическата църква думата „манихеец“ се е утвърдила в езика и речника ни.
Освен манихейството съществуват, разбира се, множество други ереси. Измежду тях ереста на Арий застрашава най-сериозно ортодоксалната християнска доктрина през първото хилядолетие от съществуването й. Някъде през 318 г. Арий е презвитер в Александрия; умира през 335 г. Спорът му с църквата е твърде прост и се свежда до една-единствена теза: че Христос е съвършен човек, но няма божествен произход и е просто вдъхновен учител.
Като отстоява, че има само един върховен и всесилен Бог, който никога не приема плътски форми, тоест не може да бъде унизен и умъртвен от своето творение, Арий успешно вмества християнството в рамките на юдаизма. Като жител на Александрия вероятно е повлиян от множеството свързани с юдейството течения, процъфтяващи в града, например от учението на ебионитите. Същевременно върховният Бог на арианите допада изключително на западния човек. Християнството си извоюва все по-голяма светска власт, а крале и монарси предпочитат да се отъждествяват именно с Бога на арианите, отколкото с мекушавия смирен Исус, приел мъченичеството без всякаква съпротива и скъсал с реалния свят.
Макар Никейският събор от 325 г. да заклеймява арианството, Константин открай време проявява към него симпатии, които се засилват към края на живота му. След смъртта му неговият син и престолонаследник Констанций II става неприкрит арианин: по негово нареждане са свикани църковни събори, на които водачите на католичеството са пратени в изгнание. През 360 г. арианството на практика е изместило ортодоксалната църква. Въпреки че през 381 г. отново е заклеймено от Рим, то продължава да оказва влияние и да печели привърженици. Когато през V в. на власт идват Меровингите, всички епархии в християнския свят или са ръководени от епископи ариани, или просто нямат епископи.
Сред най-запалените последователи на арианството са готите, езичници до IV в., когато се покръстват в него. Свевите, ломбардците, аланите, вандалите, бургундците, остготите също са ариани, както и вестготите, които през 480 г., когато плячкосват Рим, пощадяват християнските църкви. Ако преди Хлодвиг ранните Меровинги са били повлияни до някаква степен от християнската религия, то е било главно чрез арианството на своите съседи — вестготите и бургундците.