Покрай вестготите арианството става преобладаваща форма на християнството в Испания, Пиренеите и днешна Южна Франция. В случай че семейството на Исус наистина е намерило убежище в Галия, излиза, че през V в. то е живяло във владенията на вестготите ариани, които едва ли са го подлагали на гонения, обратно, вероятно са го обграждали с почит и уважение и техните благородници дори са се сродили с него, преди наследниците на Исус да се сродят с бракове и с франките, в резултат на което се появява династията на Меровингите. Вестготите сигурно са го бранели и закриляли от западната римска църква. Тоест не е странно, че сред благородниците и кралския род на вестготите откриваме чисто семитски имена, например Бера. Дагоберт II се жени за вестготска принцеса, чийто баща се казва Бера. Това име се среща непрекъснато в родословието на Дагоберт II и Зигеберт IV, в чиито вени тече кръвта и на вестготи, и на Меровинги.
Според някои сведения западната римска църква оповестява, че синът на Дагоберт е приел арианството364, което едва ли е учудващо. Въпреки съюза, който сключват с църквата, Меровингите си остават привърженици на тази ерес. Един от внуците на Хлодвиг — Хилперих, не крие симпатиите си към арианството.
Арианите се отнасят с търпимост не само към юдаизма, но и към исляма, който през VII в. се разпространява светкавично. Техните възгледи за Исус съвпадат с отношението към него, изразено в Корана, където той е споменат най-малко 35 пъти под най-различни внушителни имена като „Пратеникът на Бога“ и „Месията“. Навсякъде обаче е описан чисто и просто като пророк от плът и кръв, като предшественик на Мохамед и изразител на волята на един-единствен върховен Бог. Подобно на Василид и Мани, Коранът отстоява тезата, че Исус не е умрял върху кръста, че „те не са го убили, нито разпънали, макар и да си мислят, че са го сторили“365. Коранът не уточнява какво точно да подразбираме под това мъгляво твърдение, неговите тълкуватели ислямисти обаче го правят: според повечето от тях е имало подставено лице, Симон Киринееца, а самият Исус се е скрил в една ниша в зида и е наблюдавал разпъването на другия човек, нещо, което съвпада с вече цитирания откъс от Свитъците на Наг Хамади.
Юдаизмът и Меровингите
Заслужава да отбележим упоритостта, с която въпреки жестоките гонения повечето ереси и най-вече арианството отстояват тезата, че Исус е бил обикновен простосмъртен от кръв и плът. Не намерихме обаче доказателства, че са разполагали с данни от първа ръка в подкрепа на подобно твърдение, още повече в потвърждение на тезата, че той е оставил поколение, ако не броим, разбира се, Свитъците от Наг Хамади. Не е изключено освен свитъците да са съществували и други писмени сведения, дори с родословия и архиви. Ожесточението, с което западната римска църква преследва еретиците, ни навежда на мисълта, че все пак е имало такива доказателства, затова църковниците са правели всичко възможно те да не видят бял свят и явно са постигнали целта си.
И така ересите не потвърждават недвусмислено, че потомците на Исус са свързани с Меровингите, появили се на историческата сцена някъде след около четири столетия. Трябваше да търсим доказателства другаде, отново в сведенията за самите Меровинги. На пръв поглед данните изглеждаха оскъдни. Вече се бяхме запознали с легендата за раждането на Меровей, дете на двама бащи, един от които е приказно морско същество, дошло отвъд океана, и предполагахме, че това любопитно предание намеква за някакъв династичен съюз или брак, като същевременно го забулва в тайнственост. Рибата като символ е твърде многозначителна, само че не доказва нищо. По същия начин съюзът между Хлодвиг и западната римска църква изглеждаше в светлината на хипотезата ни много по-логичен, но и той не може да бъде категорично доказателство. Наистина на династията на Меровингите се приписва свещено, божествено потекло, никъде обаче не се споменава, че те са потомци на Исус.
Тъй като липсваха конкретни категорични факти, трябваше да сме предпазливи в заключенията: да преценим трезво откъслечните данни и да се помъчим да ги обединим в цялостна картина. Като начало трябваше да проверим дали Меровингите са изпитали някакво чисто еврейско влияние.