Вече бяхме проучили дали е възможно династията на Меровингите да е оцеляла и след като е била детронирана от Каролингите. Бяхме установили, че в Южна Франция век и половина е съществувало независимо княжество, чийто най-прочут владетел е Вилхелм Гелонски, един от най-прославените герои на своето време и прототип на главния персонаж във „Вилехалм“ от Волфрам фон Ешенбах, който според преданието е свързан със семейството на Граала. Тъкмо Вилхелм и неговият живот ни предоставиха най-изненадващото и интересно доказателство.
Във връхната точка на своята мощ Вилхелм Гелонски е владетел на североизточна Испания, Пиренеите и областта в Южна Франция, известна като Септимания, където отдавна живеят много евреи. През VI и VII в. това население се радва на изключително сърдечни отношения със своите господари — вестготите, които по вероизповедание са арианци, отношения, увенчали се с доста смесени бракове и довели до това думите „гот“ и „евреин“ да се смятат за синоними.
Някъде през 711 г. обаче положението на евреите в Септимания и Североизточна Испания вече се е влошило рязко. По това време Дагоберт II е убит, а потомците му са принудени да търсят убежище в Разес — областта, в която се намира и Рен Льошато. На север някои представители на Меровингите още заемат поне на хартия престола, всъщност обаче властта е съсредоточена в ръцете на майордомите — Каролингите узурпатори, които с благословията и подкрепата на западната църква решават да основат своя династия. По това време и вестготите вече са покръстени в християнската вяра и започват да преследват евреите в своите владения. Ето защо, когато през 711 г. Испания на вестготите е превзета от арабите, евреите посрещат с облекчение нашествениците.
Те се радват на благоденствие при мюсюлманите, които се държат с тях благосклонно, дори им поверяват да управляват градовете, които са превзели, например Кордова, Гранада и Толедо, и ги насърчават в търговията. Юдаизмът съжителства с исляма, двете вероизповедания се обогатяват взаимно. В много градове, включително в Кордова — мюсюлманската столица на Испания, населението се състои главно от евреи.
В началото на VIII в. арабите прекосяват Пиренеите и навлизат в Септимания: от 720 до 756 г., период, през който внукът и правнукът на Дагоберт продължават да се укриват в Разес, тя е под мюсюлманско владичество. Септимания е провъзгласена за независимо арабско княжество със столица в Нарбон, която е подчинена само фиктивно на емира на Кордова. От Нарбон мюсюлманите предприемат нашествия на север и превземат доста градове навътре в територията на франките, включително Лион.
Настъплението на арабите е спряно от Карл Мартел, майордом и дядо на Карл Велики. През 738 г. Карл Мартел вече е отблъснал арабите чак до Нарбон и обсажда града. Но Нарбон, отбраняван и от мюсюлмани, и от евреи, се оказва непревземаем и за да си отмъсти, Карл изравнява със земята околностите му.
През 752 г. синът на Карл Мартел — Пипин, вече е влязъл в сговор с благородниците в Септимания и подчинява изцяло княжеството. Но Нарбон продължава да се съпротивлява и издържа на седемгодишната обсада, предприета от войските на Пипин. Градът е като трън в очите му точно когато той има нужда на всяка цена да заздрави позициите си. И Пипин, и наследниците му реагират болезнено на обвиненията, че са смъкнали от престола Меровингите. За да придаде законност на претенциите си към короната, той сключва династични съюзи с оцелелите семейства от династията и организира да бъде коронясан според описания в Библията обред на помазването, чрез който църквата си присвоява правото да качва на престола крале. Ритуалът на помазването има обаче и друга страна: според учените чрез него монарсите на франките се опитват да подражават на юдейските царе от Стария завет, дори твърдят, че са техни потомци. Този факт е крайно интересен. Защо самозванец като Пипин се стреми да узакони претенциите си чрез обред, описан в Библията? Има само едно обяснение: защото Меровингите — династията, която е изместил, е узаконила властта си именно по този начин.
При всички положения Пипин се изправя пред два проблема: упоритата съпротива на Нарбон и безуспешните си опити да узакони своята власт така, както е описано в Библията. Както посочва професор Артър Цукерман от Колумбийския университет, той решава и двата проблема с договора, който през 759 г. сключва с еврейското население на Нарбон. Според него евреите ще го подкрепят в претенциите му да бъде коронясан според обредите в Библията, както и в борбата му срещу арабите, в замяна на което Септимания ще стане еврейско княжество с еврейски цар369.