През 759 г. евреите от Нарбон най-неочаквано се обръщат срещу мюсюлманите, защитници на града, избиват ги и отварят градската порта на франките, обсадили крепостта. Малко по-късно признават Пипин за свой владетел, както и претенциите му, че е крал според библейската традиция. Той също изпълнява своите обещания. През 768 г. в Септимания е образувано независимо еврейско княжество, което само формално е подчинено на Пипин и си има свой еврейски цар. В рицарските романи той се казва Еймери. Но според запазилите се писмени сведения се прекръства на Теодорих, или Тиери, след като е приет сред франкските благородници. Всъщност това е бащата на Вилхелм Гелонски. И Пипин, и багдадският халиф го признават за „потомък на Давидовото коляно“370.
Карта 10. Еврейското княжество.
Както вече се бяхме убедили, съвременните учени не са установили какъв точно по произход е Теодорих. Според повечето изследователи във вените му тече кръвта на Меровингите371. Артър Цукерман смята, че той е роден в Багдад и е „монарх в изгнание“, издънка на царския род, чиито предци се установяват в Багдад още по време на вавилонския плен. Възможно е обаче и „монархът в изгнание“ от Багдад да не е Теодорих и само да е дошъл да го короняса, след което летописците започват погрешно да го отъждествяват с него. Професор Цукерман обръща внимание на странното твърдение, че „западните монарси в изгнание“ са с „по-чиста кръв“, отколкото източните372.
А тези „западни монарси в изгнание“ могат да бъдат единствено Меровингите. Как човек, в чиито вени тече кръвта на Меровингите, ще бъде провъзгласен за цар на евреите, за владетел на еврейското княжество и за „потомък на Давидовото семе“, ако Меровингите наистина не са били отчасти евреи? След като църквата участва негласно в убийството на Дагоберт и разтрогва съюза, подписан с Хлодвиг, е твърде възможно оцелелите представители на Меровингите да са се отрекли от християнството и да са се върнали към предишната си вяра. При всички положения връзките им с тази вяра са се заздравили, след като Дагоберт се оженва за дъщерята на „вестготски“ принц с чисто еврейското име Бера.
Теодорих, или Тиери, заздравява още повече и своето положение, и позициите на Пипин, като на бърза ръка се оженва за неговата сестра Алда, леля на Карл Велики. През следващите години еврейското княжество Септимания се радва на благоденствие — Каролингите му подаряват обширна територия, дори земя, собственост на църквата, срещу което папа Стефан III и приемниците му възразяват яростно.
Син на Теодорих, крал на евреите от Септимания, е Вилхелм Гелонски, който наред с другите си титли има и титлата граф на Барселона, на Тулуза, на Оверн и на Разес. Подобно на баща си той е не само потомък на Меровингите, във вените му тече и кръвта на еврейските царе, на Давидовото коляно, факт, признат и от Каролингите, и от халифа и — макар със свито сърце — от папата.
Въпреки по-късните опити това да бъде скрито съвременните учени и изследователи са доказали по безспорен начин, че Вилхелм е бил евреин. Дори в средновековните рицарски романи, където Вилхелм присъства с името Гийом, принц Орански — той знае и иврит, и арабски. Върху герба му е изобразен знакът на „монарсите в изгнание от Изтока“: еврейският лъв, или „лъвът, който е от Иудиното коляно, коренът Давидов“, тоест от племето, от което произхожда Давид, а по-късно и Исус. Прозвището на Вилхелм е Ястребовия нос, дори по време на поход той съблюдава най-строго еврейския шабат и празника на скинопигията. Както отбелязва Артър Цукерман:
Първият хроникьор, описал обсадата и превземането на Барселона, е следвал еврейския календар. По време на бойните действия командващият войската — Вилхелм, херцог на Нарбон и Тулуза, е съблюдавал най-строго еврейския шабат и свещените за евреите дни, в което среща пълно разбиране и съдействие от страна на крал Луи.373
Вилхелм Гелонски става един от така наречените „перове“ на Карл Велики, той е реално съществувал исторически герой, който мери ръст с такива легендарни личности като Роланд и Оливие. Когато синът на Карл Велики — Луи, става крал, именно Вилхелм слага короната на главата му. Според някои летописци Луи му рекъл: „Господарю мой Вилхелм… твоят род издигна моя.“374 Едно наистина доста странно твърдение, като имаме предвид, че е отправено към човек, чийто произход си остава неизяснен поне за историците от по-късни епохи.