Но Вилхелм не е само пълководец. Малко преди 792 г. той учредява в Гелон академия, в която довежда учени от чужбина и събира прочута за времето си библиотека — не след дълго Гелон се превръща в уважавано средище на еврейската мисъл. Тъкмо в такава академия вероятно е работил и „езичникът“ Флегетанис — еврейският учен, потомък на Соломон, който според Волфрам фон Ешенбах поверява на Киот Провански тайната на Свещения Граал.
През 806 г. Вилхелм се оттегля в своята академия, където умира през 812 г. По-късно академията е превърната в прочутия днес манастир „Св. Гилелм Пустинник“375. Ала още преди смъртта му Гелон става един от първите в Европа центрове на култа към Мария Магдалина376, който процъфтява заедно с еврейската академия — един твърде показателен факт.
Исус е от Юдиното племе и от Давидовия царски дом. Според устната традиция Мария Магдалина пренася във Франция Граала, или Санграала, тоест „царската кръв“. А през VIII в. в Южна Франция съществува монарх от Юдиното племе и царския дом на Давид, който е признат за цар на евреите. Той обаче е не само евреин, но и потомък на Меровингите. А според романа в стихове на Волфрам фон Ешенбах той и семейството му са свързвани със Свещения Граал.
Давидовото коляно
През следващите столетия са предприемани множество опити княжество Септимания да бъде заличено във всички исторически хроники и летописи. Това, че в тях „готи“ често са бъркани с „евреи“, иде да подскаже, че наистина е прилагана жестока цензура. Никоя цензура обаче не се увенчава с пълен успех. През 1143 г. Петър, архимандрит на Клюни, праща писмо до краля на Франция Луи VII, в което клейми евреите от Нарбон, твърдящи, че сред тях живее техният цар. През 1144 г. Тиоболд, монах от Кеймбридж, говори за „престолонаследниците и равините на евреите, които живеят в Испания (и) се събират в Нарбон, където е седалището на царската династия“377. А през 1165–1166 г. Вениамин Туделски, прочут пътешественик и летописец, отбелязва, че в Нарбон има „мъдреци, богаташи и князе, оглавявани от… потомък на Давидовото коляно, както личи и от неговото родословие“378.
Но които и да са потомците на Давид, живели в Нарбон, те не оказват такова огромно влияние върху историята, както някои други потомци на царя на Израил. Знаем колко разклонени са някои родословия: някои от потомците на Теодорих и Вилхелм Гелонски остават в Нарбон, други обаче успяват през тези четири столетия да се сдобият с много по-важни владения, сред които през XII в. са и най-значимите кралства в християнския свят — Лотарингия и франкското кралство Йерусалим.
През IX в. потомците на Вилхелм Гелонски стават първите херцози на Аквитания и се сродяват с херцозите на Бретан. А през X в. на Хуго дьо Плантар Дългоносия, пряк потомък и на Дагоберт, и на Вилхелм Гелонски, му се ражда син — Юсташ, който е първият граф на Булон. Правнук на Юсташ е Годфрид Булонски, херцог на Лотарингия и завоевател на Йерусалим. А Годфрид поставя началото на династия и „кралска традиция“, която по силата на това, че е основана върху камъка Сион, е равнопоставена на другите кралски династии във Франция, Англия и Германия. Ако Меровингите наистина са потомци на Исус, Годфрид, който е издънка на тази кралска династия, си е възвърнал с превземането на Йерусалим онова, което му се полага по право.
Годфрид и Лотарингите са католици — поне на хартия: не са имали друг избор, ако са искали да оцелеят в един свят, който се похристиянчва все повече. Ала поне в някои кръгове се знае какъв е истинският им произход. Има сведения, че дори през XVI в. Анри Лотарингски, херцог на Гиз, пристига в град Жоанвил в Шампания, където е посрещнат от възторжени тълпи. Сред посрещачите има хора, които скандират: „Hosannah Filio David379!“
Сигурно не е без значение, че тази случка е разказана в една съвременна история на Лотарингия, издадена през 1966 г. Уводът към нея е написан не от друг, а от Ото фон Хабсбург, днешен херцог на Лотарингия и по титла крал на Йерусалим380.
Фигура 3. Гербът на Рен Льошато.
Фигура 4. Емблемата на Братството на монасите от Сион.
15. Заключение
Предвиждания за бъдещето
Но ако твърдението, че Исус е възкръснал от мъртвите, се разбира не в буквалния, а в преносния, символичен смисъл, можем да му дадем различни тълкувания, които не влизат в разрез с нашите познания и не накърняват значението на твърдението. Тук не важи възражението, че ако го разбираме в преносния смисъл, погубваме християнската надежда за безсмъртие, защото много преди появата на християнството човекът е вярвал, че има живот и след смъртта, тоест не се е нуждаел от Възкресението Христово, което да му гарантира безсмъртие. Днес както никога сме изправени пред опасността митологията, тълкувана прекалено буквално, както го прави църквата, да бъде отхвърлена веднъж завинаги. Не е ли крайно време, вместо да бъде забравяна, християнската митология поне веднъж да бъде тълкувана в преносния, символичен смисъл?
376