В началото нямахме никакво намерение да доказваме или опровергаваме каквото и да било, най-малкото извода, към който ни тласкаха всички факти. И през ум не ни е минавало да оспорваме някои от основните положения в християнството. Обратното, заехме се просто да разбулим една тайна. Търсехме отговора на някои озадачаващи въпроси, обяснение за някои исторически загадки. Но се натъкнахме на нещо по-съществено, отколкото бяхме разчитали да открием. Стигнахме до изумително, спорно и на пръв поглед абсурдно заключение.
Това заключение ни накара да насочим вниманието си към живота на Исус и към корените на религията, за чийто основател се смята той. Но дори и тогава нямахме намерение да оспорваме християнството. Искахме само да се уверим дали изводът ни е поне малко състоятелен. След като за кой ли път препрочетохме Библията, се уверихме, че сме на прав път и че заключението ни е не само логично, но и вероятно отговаря на истината.
Не бяхме, а и още не сме в състояние да го докажем с факти. То и досега си остава в известен смисъл само хипотеза, която обаче е твърде правдоподобна и логична и хвърля светлина върху доста събития. За другите не твърдим, но най-малкото ние не сме срещали по-състоятелно от гледна точка на историята обяснение на случките и хората, врязали се преди две хилядолетия в съзнанието на западния човек и предопределили развитието на нашата култура и цивилизация през следващите столетия.
Ние не можем да докажем, че изводът ни е правилен, междувременно обаче натрупахме огромно количество факти, навеждащи ни на мисълта, че членовете на Братството от Сион и неговата документация са в състояние да потвърдят нашата правота. Въз основа на онова, за което се намеква в техните писания, както и на личните им разговори с нас сме склонни да мислим, че Братството от Сион разполага с нещо, което бихме могли да използваме като „неопровержимо доказателство“ за своята хипотеза. Не знаем до какво точно се свежда то, но защо, след като разполагаме с толкова много данни, да не опитаме да се досетим?
В случай че хипотезата ни е вярна, след като напускат Светите места, жената на Исус и неговите деца (а в периода, откакто навършва шестнайсет-седемнайсет години, до предполагаемата си смърт той би могъл да има няколко деца) намират убежище в Южна Франция, в еврейска община, където успяват да запазят рода. През V в. техните потомци явно се сродяват с кралското семейство на франките, с което полагат началото на династията на Меровингите. През 496 г. църквата сключва съюз с Меровингите: явно знае какъв е техният произход и въпреки това се задължава да е вярна на династията и потомците й. Това обяснява защо именно на Хлодвиг е предложено да стане император на Свещената римска империя и защо той не е провъзгласен за крал, а просто е признат за такъв.
С това, че негласно се замесва в убийството на Дагоберт и така предава Меровингите, църквата извършва престъпление, което не може да бъде нито обяснено, нито забравено. Ето защо се налага да се запуши устата на хората, които знаят нещо: излезе ли наяве истината за произхода на Меровингите, западната църква едва ли ще заздрави позициите си в борбата със своите врагове.
Въпреки всички усилия да бъдат унищожени потомците на Исус или най-малкото на Меровингите те оцеляват отчасти благодарение на Каролингите, които явно са се чувствали по-гузни, задето са узурпирали престола, отколкото западната църква, и се стремят да узаконят положението си чрез династични бракове с принцеси от династията на Меровингите. По-важното обаче е, че сред издънките на рода на Исус са Зигеберт, син на Дагоберт, чийто потомък е и Вилхелм Гелонски, цар на еврейското княжество Септимания, и Годфрид Булонски. След като през 1099 г. той превзема Йерусалим, потомците на Исус си възвръщат онова, което им се полага по право: наследството, отредено за тях още в старозаветни времена.