Според историческите сведения Годфрид Булонски основава „кралска династия“, чието начало е положено на камъка на Сион и затова тя е равнопоставена на най-издигнатите династии в Европа. В Новия завет, а по-късно и в масонските ложи се твърди, че „Сионският камък“ е синоним на Исус. Ако това наистина е така, появата на такава „кралска династия“ наистина става логична и закономерна.
Веднъж качила се на престола в Йерусалим, династията на Меровингите преспокойно може да разреши, дори да насърчи да се говори, макар и с недомлъвки, за нейния истински произход. Това обяснява защо именно тогава започват да се появяват първите рицарски романи за Граала и защо те са свързвани толкова откровено с рицарите тамплиери. Представителите на „кралската династия“, водеща началото си от Годфрид и Балдуин, вероятно са смятали с времето, след като заздравят позициите си, да разкрият чии потомци са. Кралят на Йерусалим сигурно е щял да си извоюва надмощие над останалите европейски монарси, а патриархът на Йерусалим е щял да измести папата. Така Йерусалим е щял да засенчи Рим и да се превърне в истинската столица на християнския свят, пък и не само на него: стига Исус да бъде признат за простосмъртен пророк от плът и кръв, за цар първосвещеник и законен наследник на Давидовия престол, той е щял да стане приемлив и за мюсюлмани, и за евреи. Като крал на Йерусалим прекият му потомък е щял да осъществи едно от най-важните положения в политиката на тамплиерите: примиряване на християнството с юдаизма и исляма.
Историческите обстоятелства обаче попречват всичко това да се осъществи. Франкското царство в Йерусалим така и не заздравява позициите си. Обсадено от войските на мюсюлманите, нерешително в управлението, то не постига мощта и вътрешната сигурност, така необходими за оцеляването му, още по-малко успява да си извоюва надмощие над европейските монарси и римокатолическата църква. Грандиозните му замисли се провалят с гръм и трясък особено след 1291 г., когато Светите места са превзети от мюсюлманите. Меровингите още веднъж остават без престол. А рицарите тамплиери вече са не само излишни, но и обречени на гибел.
През следващите столетия Меровингите — подпомагани, а вероятно и направлявани и закриляни от Братството на монасите от Сион — многократно правят опити да си възвърнат престола, но само в рамките на Европа. Династията сякаш осъществява три различни, но взаимосвързани програми. Първо, поставя си за цел да създаде психологическа обстановка, тайна традиция, с която да подкопае хегемонията на римокатолическата църква в духовната сфера, традиция, намерила израз в учението на новите херметици и езотеристи, в манифестите на розенкройцерите и в трудове с подобна насоченост, в някои масонски ритуали и разбира се, в символите на Аркадия и на подземната река. Втората програма на династията предвижда политически заговори и интриги, а по възможност открито завземане на властта, похвати, прилагани през XVI в. от Лотарингите и фамилия Гиз и от хората, стоящи зад Фрондата през XVII в. Третият път, по който Меровингите се опитват да си възвърнат законното наследство, са браковете с представители на различни династии.
На пръв поглед би могло да ни се стори, че не се е налагало Меровингите да прибягват до подобни хитрости, че ако наистина са потомци на Исус, едва ли са щели да имат проблеми в осъществяване на амбициите си. Достатъчно е било да разкрият кои са, та светът да ги признае. Нещата обаче явно не са били толкова прости. Римокатолическата църква отрича Исус да е бил човек от плът и кръв. Заради изгодата тя не се свени да даде благословията си за убийството на Дагоберт и неговите наследници. И да са разкриели чии потомци са, Меровингите едва ли са щели да постигнат успех. Обратното, сигурно са щели да си навлекат доста неприятности, омразата и на църквата, и на другите монарси, да предизвикат боричкане между различните клики и криза във вярата. При положение че не държат здраво властта, едва ли са щели да устоят на нападките, щели са просто да проиграят безвъзвратно своя най-силен коз: тайната на произхода си. В онази историческа и политическа обстановка този коз едва ли е щял да се превърне в трамплин към властта, напротив, династията би могла да го разкрие единствено след като си е възвърнала тази власт, тоест от позицията на силата.