Вече изложихме своята хипотеза, че Исус има потомци, че представители на неговия род са живи и до ден-днешен. Не сме сигурни естествено, че хипотезата ни е изцяло вярна. Но дори и някои подробности да подлежат на уточняване, сме убедени, че поне в основни линии сме прави. Не е изключено да сме изтълкували погрешно ролята на някой предполагаем велик магистър на ордена или значението на някой съюз в политическите боричкания от XVIII в. Но след нашето проучване се уверихме, че загадката на Рен Льошато е свързана с целенасочените опити на някои влиятелни кръгове да възстановят чрез Меровингите монархията във Франция, а защо не и в цяла Европа, и че тези кръгове обосновават законността на подобна реставрация с това, че Меровингите всъщност са потомци на Исус.
В светлината на всичко това получаваха обяснение и някои противоречия, несъответствия и загадки, на които се натъкнахме по време на проучването си, както и куп наглед дребни, ала озадачаващи подробности: например заглавието на книгата, приписвана на Никола Фламел — „Свещена книга на Авраам евреина — принц, свещеник, левит, астролог и философ от еврейското племе, пръснато заради Божия гняв из Галия“; символичният Граал, или чашата на Рене Анжуйски, — според преданието, който изпие съдържанието й на един дъх, ще види и Господ, и Мария Магдалина; „Химическият брак на Кристиан Розенкройц“, книга, където Андрея разказва за загадъчно момиченце от царско потекло, което е качено на лодка и отпратено в морето и чиито законни владения са заграбени от мюсюлманите; тайната, която е знаел Пусен, както и „тайната“, която според преданието е най-строго пазена от общество Светото тайнство.
Докато се запознавахме с фактите, открихме и други подробности, които първоначално ни се сториха несъществени или направо безсмислени. Сега обаче виждаме, че и в тях има логика. Вече е ясно защо Луи XI е смятал Мария Магдалина за основоположница на френската кралска династия, твърдение, което дори в контекста на XV в. в началото ни звучеше абсурдно382. Ясно е и защо според преданието върху короната на Карл Велики, копие от която днес е част от регалиите на Хабсбургите, е пишело „Rex Solomon“383, както и защо в „Протоколите на старейшините от Сион“ се говори за нов цар „от свещеното Давидово коляно“384.
През Втората световна война по причини, които и досега не са доизяснени, лотарингският кръст е символ на комитета „Свободна Франция“, оглавяван от Дьо Гол. Това е доста странно. Защо лотарингският кръст, тоест гербът на Рене Анжуйски, е отъждествяван с Франция? Лотарингия никога не е олицетворявала Франция. Почти през цялата си история тя е независимо херцогство, населявана от германски племена държава, влизаща в Свещената римска империя.
Лотарингският кръст може би се е превърнал в символ на френското съпротивително движение, защото, както личи, в него активно е участвало Братството на монасите от Сион и защото генерал Дьо Гол е близък с някои членове на ордена, например с Плантар. Има обаче един любопитен факт: трийсет години преди това поетът Шарл Пеги споменава лотарингския кръст в едно свое стихотворение. Малко преди да загине в битката при Марна от 1914 г., Пеги, близък приятел на автора на „Вдъхновеният хълм“ Морис Барес, пише следните строфи:
В края на XVII в. отец Венсан, историк и антиквар от Нанси, пише историята на Сион в Лотарингия. Той е автор и на друга книга — „Истинската история на св. Зигеберт“, в която разказва за живота на Дагоберт II386. Върху титулната страница на второто произведение има епиграф — цитат от Четвърто евангелие: „Той е между вас, а вие не Го познавате.“
Още преди да се заемем с това изследване, бяхме скептично настроени: без да сме християни, нямахме нищо против тази религия. По силата на това, че се занимаваме със сравнителен анализ на религиите, се отнасяме с уважение към зрънцето историческа истина, съдържащо се в най-влиятелните вероизповедания в света, но сме безразлични към догмите, теологията и атрибутите, образуващи тяхната надстройка. Ала макар да зачитаме всички религии, не можем да приемем, че която и да е от тях има монопол върху истината.
385