И така, когато в изследването си стигнахме до Исус, решихме да подходим към него възможно най-балансирано и непредубедено. Не бяхме обременени от предразсъдъци, нямахме никакви задни мисли, не печелехме, нито пък губехме, ако докажехме или опровергаехме един или друг постулат. Доколкото изобщо е възможно да си обективен, се надявахме да сме обективни в подхода си към Исус, както би трябвало да е обективен един историк, който например пише за Александър Македонски или Цезар. А изводите, до които стигнахме, бяха смайващи, но не и съдбовни. Те не ни накараха да променим личните си възгледи, не разтърсиха ценностната ни система.
Но какво да кажем за другите? За милионите хора по цял свят, за които Исус е Син Божи и Спасител? До каква степен историческият Исус, царят първосвещеник, на който се натъкнахме в своето изследване, поставя под въпрос тяхната вяра? Доколко бяхме осквернили онова, което за мнозина е най-свято?
Давахме си сметка, разбира се, че със своите изводи оспорваме в доста отношения някои основни принципи на съвременното християнство и че тези изводи са еретични, дори светотатствени. От гледна точка на някои установени догми ние безспорно можехме да бъдем обвинени във всичко това. Не смятахме обаче, че сме охулили, дори принизили значението на Исус в очите на онези, които искрено вярват в него. Не можем да приемем, че той не е човек от кръв и плът, но нашите изводи не пречат на другите да го смятат за Бог. Защо Исус да не е бил женен и да е имал деца — това не му пречи пак да е Бог. Няма причини божественото у него да зависи от сексуалното му въздържание. Дори и да е Син Божи, защо да не се ожени и да не създаде потомство?
Цялата християнска теология се основава на предположението, че Исус е въплътилият се Син Божи. С други думи, Бог се смилява над собственото си творение и се въплъщава в него, приема човешки облик. Така получава възможност да види с очите си как живеят хората, да изпита на гърба си техните несрети, да проумее какво е да си човек, да си самотен, да те боли, да се чувстваш безпомощен, да знаеш, че рано или късно ще умреш. По този начин той ще опознае хората така, както Старият завет не позволява. Ще се откаже от олимпийското си бездушие и спокойствие и ще узнае от собствен опит каква е човешката участ. Ще изкупи греховете на човека, като ги изпита върху себе си, като ги изстрада и накрая като бъде разпънат заради тях.
Символичното значение на Исус е, че той всъщност е Бог, изпитал всички човешки чувства, усетил по себе си какво е да си човек. Но как Бог, въплътен като Исус, може да претендира, че е човек, че е изживял всички човешки чувства, без да се е докоснал до две от най-важните, най-същностните състояния на човека: секса и бащинството?
Просто е невъзможно. Според нас Исус, въплътилият се Син Божи, просто не може да олицетворява онова, което смятаме, че символизира, ако не е бил женен и не е имал деца. Исус от евангелията, от общоприетото християнство в крайна сметка е непълноценен, тъй като е бог, който само отчасти се е въплътил като човек от кръв и плът. Според нас Исус, който открихме по време на проучването си, може да претендира с много по-голямо право, че е онова, за което го смята християнството.
Ето защо като цяло не мислим, че със заключенията си сме осквернили или омаловажили Исус, че сме хвърлили петно върху името му. Защото нашето проучване се увенча с образа на един изпълнен с живот правдоподобен Исус, чийто път е и показателен, и разбираем за съвременния човек.
Не сме в състояние да посочим конкретен човек и да твърдим, че той е пряк потомък на Исус. През вековете отделните родословия се разклоняват, стават изключително заплетени и многочислени. Днес във Великобритания и Европа има най-малко десетина рода с множество разклонения, които водят началото си от Меровингите. Сред тях са Хабсбургите и Лотарингите, които по титла са херцози на Лотарингия и крале на Йерусалим, семейство Плантар, Люксембург, Монпеза, Монтескьо и други. Според „Документите на Братството“ родът Синклер, както и различни клонове на Стюардите във Великобритания също са свързани с това родословие. Наред с другите и семейство Девъншир явно е посветено в тайната. Повечето от изброените родове преспокойно биха могли да претендират, че водят началото си от Исус; дори и след време от тях да бъде излъчен човек, който ще е новият цар първосвещеник, ние просто не знаем неговото име.