Знаем, че Братството на монасите от Сион не е някаква организация на умопобъркани несретници. Знаем, че се радва на сериозна финансова подкрепа и че сред неговите членове и симпатизанти има хора на отговорни и влиятелни постове в икономиката, политиката, средствата за масова информация, изкуствата. Знаем, че от 1956 г. членовете му са се увеличили четирикратно, сякаш Братството се подготвя и мобилизира за нещо, а Плантар сподели пред нас, че орденът следва строг график. Знаем също така, че от 1956 г. насам Сион съвсем преднамерено организира „изтичане на информация“: мъчително бавно, капка по капка, в точно премерени количества, колкото да разбуни с недомлъвките и намеците си духовете. Тъкмо тези намеци ни накараха да напишем нашата книга.
Ако Братството на монасите от Сион възнамерява да „сложи картите си на масата“, вече му е дошло времето. Политическите системи и идеологии, които в началото на столетието обещаваха толкова много, всъщност претърпяха в една или друга степен банкрут. Комунизмът, социализмът, фашизмът, капитализмът, западната демокрация малко или повече разочароваха хората, отблъснаха привържениците си и не направиха така, че да се сбъднат мечтите, които породиха. Обременени от тесногръдие, пристрастност и злоупотреби с властта, политиците вече не вдъхват доверие, никой не се уповава на тях. На Запад все повече се ширят цинизъм, неудовлетвореност, отчаяние. Същевременно обаче се засилва и стремежът на хората да живеят по-смислено и духовно, да изпитат емоционално удовлетворение, да намерят нещо, в което истински да вярват. Те копнеят да преоткрият духовното, което всъщност даде тласък за небивало възраждане на религията, намиращо израз например в сектите и култовете, които никнат като гъби след дъжд, и в завръщането към отколешните ценности, особено силно в САЩ. Мнозина бленуват и за истински „водач“ — не фюрер, а мъдрец, добродетелен и одухотворен „цар първосвещеник“, на когото да могат да вярват безрезервно. Цивилизацията ни се пресити от материалното и сега изпитва един по-дълбок глад, стреми се да удовлетвори своите емоционални, психически и духовни потребности.
Подобна атмосфера е само добре дошла за Братството от Сион и целите, които то си поставя. Сега вече орденът е в състояние да предложи алтернатива на съществуващите обществени и политически системи, която не се свежда до някакъв Нов Йерусалим или Утопия, но ще бъде изключително привлекателна, понеже е способна да задоволи потребности, каквито съществуващите системи дори не признават.
Мнозина ревностни християни без колебания тълкуват апокалипсиса като унищожителна ядрена война. Как ли ще бъде посрещнато идването на власт на преките потомци на Исус? Вероятно като Второ пришествие.
Послепис
След излизането на книгата се появиха множество нови документи. Някои читатели щедро и чистосърдечно ни предоставиха изключително важна информация. Други предпочетоха да говорят с недомлъвки, да са потайни и пестеливи с думите, само да намекват загадъчно за фактите, които знаят, за някакви свои проучвания, увенчали се със смайващи, невероятни, ала неоспорими резултати, които нашите събеседници също не пожелаха да споделят. Подобни намеци ни навеждат на мисълта, че вероятно съществуват нови важни материали, но някой доста неуместно се прави на много потаен или просто цели да забули цялата история в загадъчност.
При всички положения получихме писма от хора, които сякаш се пазеха и от сянката си и бяха толкова потайни, че се запитахме защо изобщо са си направили труда да ни пишат. Писмата им са мъгляви и неясни и ни карат да мислим, че техните автори са станали жертва на страха (в някои случаи граничещ с мания за преследване), че най-безочливо ще бъдат лишени от плодовете на своя труд, че ще им откраднем резултатите от техните изследвания, съкровищницата, която са убедени, че са открили, и така те ще останат непризнати, невъзнаградени, ограбени.