В „Светата кръв и Свещеният Граал“ сме изложили съвсем открито фактите, с които разполагаме. Предоставили сме и информация за източниците, свързани с темата, така че и други да бъдат насърчени да ги проучат. Времето на мистификациите отмина. Надяваме се читателите, които разполагат с важни според тях материали, да бъдат отзивчиви, каквито се постарахме да бъдем ние. Приканваме ги, ако имат възможност, да ги публикуват. Ще им бъдем благодарни, ако ни предоставят и своите открития.
Заявяваме открито, че няма да се позоваваме, да публикуваме и използваме тези материали без изричното разрешение на хората, които ни ги предоставят. Заявяваме също така, че ако използваме тези материали под една или друга форма, ще го отразим по подобаващ и приемлив и за двете страни начин. Държим да подчертаем и че проявяваме само исторически и археологически интерес към всяко свързвано с Рен Льошато „съкровище“, в случай че то наистина бъде открито. Искаме единствено да отразим и да опишем къде и кога е било намерено. Паричната награда, полагаща се на човека, открил съкровището, ще получи онзи, който предостави информация за неговото евентуално местонахождение.
Приложение
Предполагаемите велики магистри на Братството на монасите от Сион
Според „Документите на Братството“ той е първият независим велик магистър на ордена, заел този пост през 1188 г., след „отсичането на бряста“ и разрива с Ордена на рицарите тамплиери. Роден е през 1133 г., починал е през 1220 г. Най-малкото на хартия е владетел на крепостта Жизор в Нормандия, където по традиция се провеждат срещите между кралете на Англия и на Франция и където през 1188 г. след някаква недоизяснена свада е отсечен един бряст. До 1193 г. Жан дьо Жизор е васал на краля на Англия, първо на Хенри II, сетне на Ричард I. Притежава земя и в Англия, по-точно в Съсекс, както и имението Тичфийлд в Хемпшир. Според „Документите на братството“ през 1169 г. се среща с Томас Бекет. Не са се запазили други сведения, които да потвърждават срещата, но през 1169 г. Бекет наистина посещава Жизор и вероятно се е запознал и с владетеля на крепостта.
Информацията за Мари дьо Сен Клер е по-оскъдна дори от данните за Жан дьо Жизор. Родена е през 1192 г. и е потомка на Анри дьо Сен Клер, барон на Рослин в Шотландия, придружавал Годфрид Булонски по време на Първия кръстоносен поход. Рослин се намира съвсем близо до най-големия храм на тамплиерите в Шотландия, а построеният през XV в. параклис на имението е свързван в преданията с розенкройцерите и франкмасоните. Бабата на Мари дьо сен Клер се омъжва за представител на френския род Шомон, с който се сродява и Жан дьо Жизор, тоест родословията на семейства Шомон, Жизор и Сен Клер се сливат в едно. Според някои сведения Мари дьо Сен Клер е втора съпруга на Жан дьо Жизор, ние обаче не успяхме да открием недвусмислено потвърждение за това. Според родословията, поместени в „Документите на Братството“, майката на Мари се казва Изабела Леви. Това фамилно име, явно от еврейски произход, се среща често в Лангедок, където още от предхристиянско време има еврейски общини.
Той е внук на Жан дьо Жизор и е роден през 1219 г. Вече познаваме името му, свързвано със загадъчната глава, намерена в парижкия храм на тамплиерите след арестите от 1307 г. То обаче не се споменава никъде другаде, ако не се брои нотариалният акт от 1244 г., в който се казва, че Гийом дьо Жизор е рицар. Според родословията в „Документите на Братството“ сестра му е омъжена за някой си Жан де Плантар. В „Документите“ е отбелязано и че през 1269 г. Гийом влиза в Ордена на кораба и двойния полумесец, създаден от Луи IX (св. Луи) за благородниците, тръгнали с него на злополучния Шести кръстоносен поход. Ако наистина е членувал в ордена, Гийом дьо Жизор е придружавал св. Луи в египетската му кампания.
5. Владетелите на Жизор, Пайен и Сен Клер. Родословия, съставени от Анри Лобино (Анри дьо Ленонкур).
Роден през 1302 г., Едуар, граф на Бар, е внук на краля на Англия Едуард I и племенник на Едуард II. Потомък е на семейство с влияние в Ардените още от времето на Меровингите, тоест по всяка вероятност сродено с династията. Дъщерята на Едуар се омъжва за представител на Лотарингите, след което знатните родове на Бар и Лотарингите са тясно свързани с кръвна връзка.