През 1308 г. на шестгодишна възраст (!) Едуар участва заедно с херцога на Лотарингия в битка, взет е в плен и е освободен срещу откуп чак през 1314 г. Когато става пълнолетен, купува от един от чичовците си, Жан дьо Бар, феодалното владение Стене. През 1324 г. се съюзява с Фери Лотарингски и Жан Люксембургски и воюва рамо до рамо с тях; Люксембургите, подобно на Лотарингите, явно също са потомци на Меровингите. През 1336 г. Едуар загива при корабокрушение край бреговете на Кипър.
Освен в „Документите на Братството“ не открихме сведения, че Едуар дьо Бар има роднинска връзка с Гийом дьо Жизор. Но според родословията в „Документите“ той е внук на брата на Йоланда дьо Бар, жена на Гийом. Не намерихме данни, които да потвърждават или да опровергават тази роднинска връзка.
Ако Едуар наистина е станал велик магистър на Сион през 1307 г., както се твърди в „Документите на Братството“, излиза, че той е заел поста едва петгодишен. Това не звучи съвсем неправдоподобно, щом е бил пленен на бойното поле едва шестгодишен. Докато навърши пълнолетие, графство Бар е управлявано от чичо му, Жан дьо Бар, който е регент. Не е изключено Жан да е бил „регент“ и като велик магистър на ордена. Но изглежда безсмислено едно петгодишно дете да бъде избирано за велик магистър, освен ако постът не е бил отреждан на хора с определено потекло и родословие.
Родена е през 1295 г. и е по-голяма сестра на Едуар. Внучка е на краля на Англия Едуард I и племенница на Едуард II. През 1310 г. на петнайсетгодишна възраст се омъжва за графа на Уорън, Съри, Съсекс и Стратън и след пет години, когато той е отлъчен от църквата за прелюбодеяние, се развежда с него. Остава да живее в Англия и макар да не успяхме да открием никакви по-подробни сведения за живота й, явно е била в много близки отношения с английския крал. Изглежда, Жана е била приближена и на френския крал, който през 1345 г. я кани да се върне във Франция, и тя става регентка на графство Бар. През 1353 г. въпреки Стогодишната война и враждата между Англия и Франция Жана дьо Бар заминава отново за Англия. Когато през 1356 г. френският монарх е пленен в битката при Поатие и е хвърлен в един лондонски затвор, Жана получава разрешение да го „утеши“ и да се грижи за него. Кралят остава дълго в тъмница; въпреки напредналата възраст и на двамата те според слуховете са любовници. Жана умира в Лондон през 1361 г.
Според „Документите на Братството“ ръководи Братството на монасите от Сион до 1351 г., десет години преди смъртта си. Тоест Жана е единственият велик магистър в списъка на „Документите“, който се е оттеглил, отказал или е бил свален от този пожизнен пост.
Не успяхме да открием абсолютно нищо за Жан дьо Сен Клер, който явно е бил незначителна личност. Роден е някъде през 1329 г. и е потомък на френските благороднически родове Шомон, Жизор и Сен Клер сюр Ет. Според родословията в „Документите на Братството“ дядо му е женен за лелята на Жана дьо Бар, едно безспорно твърде далечно роднинство. Въпреки това от него личи, че постът „велик магистър“ е заеман само от членовете на някои сродени помежду си благороднически родове.
Това всъщност е Бланш Наварска, дъщеря на краля на Навара. Родена е през 1332 г. От баща си наследява графства Лонгвил и Еврьо, които граничат с Жизор; през 1359 г. става графиня и на Жизор. Десет години преди това се е омъжила за краля на Франция Филип VI, чрез когото сигурно е познавала Жана дьо Бар. Прекарва почти целия си живот в замъка Ньофл край Жизор, където умира през 1398 г.
Според множество предания Бланш изучава алхимията и в лабораториите в някои от своите замъци прави алхимични опити. Пак според устната традиция притежава безценен трактат по алхимия, написан през XIV в. в Лангедок, но основаващ се на ръкопис отпреди цели седем века, тоест от времето на Меровингите. Говори се, че Бланш е покровителка на Никола Фламел.
Това е първият човек в списъка на предполагаемите велики магистри, който няма кръвна връзка с родословията в „Документите на Братството“; чрез него за пръв път се нарушава семейната хегемония на този пост. Фламел е роден някъде през 1330 г. и известно време работи като писар в Париж. Покрай това през ръцете му минават множество редки книги и той получава задълбочени познания за живописта, поезията, математиката и архитектурата. У него се пробужда интерес и към алхимията, кабалистиката и учението на херметиците.
По думите на самия Фламел някъде през 1361 г. той се натъква на алхимичен труд, преобразил живота му. Заглавието е твърде странно и интересно: „Свещена книга на Авраам евреина — принц, свещеник, левит, астролог и философ от еврейското племе, пръснато заради Божия гняв из Галия“. С времето този трактат се утвърждава като един от най-прочутите в езотеричната традиция на Запада. Според някои данни оригиналът му се пази в парижката библиотека „Арсенал“. Не едно и две поколения кандидат-алхимици са изучавали най-усърдно, старателно и благоговейно копия от него, без да проникнат в тайните му.