Пак по думите на Фламел цели двайсет и една години и той безуспешно се мъчи да разчете посланията в книгата. Накрая през 1382 г. предприема пътуване в Испания и в Леон се запознава с евреин католик, който му разтълкува текста. След като се връща в Париж, Фламел за пръв път прави успешна алхимична трансмутация. Това се случва по пладне на 17 януари — датата, свързвана толкова упорито със Сониер и Рен Льошато.
Не знаем дали Фламел наистина е получил злато от неблагородни метали, при всички положения обаче той става баснословно богат. В края на живота си само в Париж притежава над трийсет къщи и парцела. Същевременно обаче е скромен човек, който не ламти за власт, и изразходва голяма част от богатството си за благотворителни цели. До 1413 г. е основал или е направил дарения за четиринайсет болници, седем църкви и три параклиса в Париж и за още толкова в Булон, старото графство на бащата на Годфрид Булонски. Така остава в историята не толкова със смайващите си успехи в алхимията, колкото със своя алтруизъм. Дори през XVIII в. пред Фламел се прекланят хора като Исак Нютон, който изчита от кора до кора всичките му трудове, прави подробни конспекти върху тях и преписва на ръка една от книгите му.
Не намерихме писмени сведения, потвърждаващи, че Фламел се е срещал с Рене Анжуйски. Същевременно обаче има доста факти за Рене, които ни карат да се замислим. Макар и почти непознат днес, той е една от най-влиятелните личности от периода непосредствено преди Ренесанса. Роден е през 1408 г. и през живота си успява да се сдобие с учудващо много титли. Сред най-значимите са граф на Бар, граф на Прованс, граф на Пиемонт, граф на Гиз, херцог на Калабрия, херцог на Анжу, херцог на Лотарингия, крал на Унгария, крал на Неапол и Сицилия, крал на Арагон, Валенсия, Майорка и Сардиния. Но най-внушителната му титла вероятно е крал на Йерусалим, която, разбира се, той притежава само на хартия. Въпреки това обаче благодарение на нея е признат от другите европейски монарси за приемник на Годфрид Булонски. През 1445 г. една от дъщерите на Рене се омъжва за краля на Англия Хенри VI и оказва голямо влияние върху развоя на Войната между Червената и Бялата роза.
Според „Документите на Братството“ Рене Анжуйски става велик магистър на Сион през 1418 г., на десетгодишна възраст: до 1428 г. регент на този пост е чичо му Луи, кардинал на Бар. Установихме, че през 1418 г. Рене е бил посветен и в друг орден — Ордена на бялата хрътка, но не открихме повече данни за него. Не е изключено това да е Сион, но под друго име.
Някъде между 1420 и 1422 г. кардиналът на Лотарингия създава друг орден — Ордена на верността, сред чиито членове учредители е и Рене. През 1448 г. той основава свой орден — Ордена на полумесеца, който според думите му възкресява традициите на Ордена на кораба и на двойния полумесец, в който преди век и половина членува Гийом дьо Жизор. Сред първите рицари на Ордена на полумесеца са Франческо Сфорца, херцог на Милано и баща на покровителя на Леонардо да Винчи; графът на Ленонкур, чийто потомък според „Документите на Братството“ е съставил родословията в „Тайните досиета“; и някой си Фери, господар на важното феодално владение Сион-Водемон, съществувало в Лотарингия по времето на Меровингите. Заедно с тези хора Рене възнамерява да се противопостави на Ордена на жартиерата в Англия и на Ордена на Златното руно в Бургундия. По неизяснени причини Орденът на полумесеца си навлича гнева на римокатолическата църква и е забранен от папата.
Тъкмо от Рене Анжуйски води началото си лотарингският кръст — символ на комитета „Свободна Франция“ от времето на Втората световна война. Когато става херцог на Лотарингия, Рене слага върху герба си толкова познатия днес двойнораменен кръст.
Родена е вероятно през 1428 г. и е дъщеря на Рене Анжуйски. През 1445 г. се омъжва за Фери, владетел на Сион-Водемон и един от членовете учредители на Ордена на полумесеца, основан от Рене. След смъртта на Фери Йоланда живее главно в Сион-Водемон, който по нейно време се превръща в място за поклонение, където се стичат хора от цяла Лотарингия. В далечното езическо минало мястото пак е било смятано за свещено — там е открита статуя на Розамерта, древна гало-тевтонска богиня майка. Дори в зората на християнството то е почитано като свещено, макар че тогавашното му име — връх Семита, загатва за неговата връзка по-скоро с юдаизма, отколкото с християнската религия. По времето на Меровингите тук е поставена статуя на Богородица, а през 1070 г. тогавашният владетел на Водемон се провъзгласява за „васал на Небесната царица“. Сионската Богородица официално е обявена за „владетелка на графство Водемон“, всеки май в нейна чест са организирани празненства и тя е смятана за покровителка на цяла Лотарингия. Открихме устав от 1396 г., в който е отразена дейността на рицарско братство със седалище в планината — Братството на рицарите от Сион, и в който се твърдеше, че то води началото си от някогашното абатство на хълма Сион в покрайнините на Йерусалим387. През XV в. обаче Сион-Водемон е позагубил някогашното си значение. Йоланда дьо Бар успява да му възвърне малко от предишната слава.
387