Синът на Йоланда — Рене, става след време херцог на Лотарингия. По настояване на родителите си той получава образование в академиите на Флоренция, където се запознава из основи с техните езотерични традиции. Негов учител е Джорджо Веспучи, един от главните покровители на Ботичели.
Известен като Ботичели. Роден е през 1444 г. Ако не се брои Фламел, това е първият човек в списъка на предполагаемите велики магистри на Сион, който няма кръвна връзка с родовете, чийто родословия са поместени в „Документите на Братството“. По всичко личи обаче, че е бил много близък с тези семейства. Сред покровителите му са Медичите, семейства Есте, Гонзаг и Веспучи; да не забравяме, че от рода Веспучи е и учителят на сина на Йоланда дьо Бар, бъдещ херцог на Лотарингия. Самият Ботичели учи при Филипо Липи и Мантена, и двамата покровителствани от Рене Анжуйски. Известно време се обучава и при Верокио, алхимик и привърженик на херметиците, при когото учи и Леонардо да Винчи.
Подобно на мнозина и ние в началото не възприемахме Ботичели като окултист или езотерик. Но някои съвременни изследователи на Ренесанса, например Едгар Уинд и Франсис Йейтс, убедително доказват, че той проявява интерес към езотеризма, и изводите им са толкова безспорни, че бяхме принудени да ги приемем. Наистина по всичко личи, че Ботичели е бил езотерик: в повечето му творби откриваме отгласи от принципите на езотеризма. Смята се, че едно от първите известни тестета с карти таро е дело на Ботичели и на неговия учител Мантена. А прочутата му картина „Пролет“ наред с другото изобразява Аркадия и езотеричната „подземна река“.
Роден през 1452 г., Леонардо е близък познат на Ботичели — до голяма степен покрай общия им учител Верокио. Подобно на Ботичели, е покровителстван от Медичите, от семейства Есте и Гонзаг, а също от Людовико Сфорца, син на Франческо Сфорца, един от най-добрите приятели на Рене Анжуйски и член-учредител на Ордена на полумесеца.
Вече е доказано, че както и Ботичели, Леонардо проявява голям интерес към езотеричното. В разговор с нас Франсис Йейтс дори го нарече „ранен розенкройцер“. Той обаче стига много по-далеч от Ботичели в увлечението си по езотеричното. Дори Васари, негов съвременник и биограф, го описва като „еретик по душа“, ала не уточнява до какво се свежда еретизмът му. Но от известно време някои днешни учени са на мнение, че е бил привърженик на древна ерес, отстояваща, че Исус има близнак. Намираме доказателства за това твърдение в една ранна скица, наречена „Богородица със св. Йоан Кръстител и св. Ана“, както и в прочутата „Тайна вечеря“, където наистина се виждат двама съвършено еднакви Христоса. Ала не е ясно как да се разбира доктрината за близнака на Исус: буквално или символично.
В периода между 1515 и 1517 г. Леонардо е военен инженер във войската на Шарл дьо Монпансие Бурбонски, главнокомандващ на Франция и вицекрал на Лангедок и Милано. През 1518 г. се установява в замъка Клу и явно отново поддържа близки отношения с Шарл Бурбонски, който живее наблизо, в Амбоаз.
Херцог на Шателро и главнокомандващ на Франция, той вероятно е най-могъщият френски феодал от началото на XVI в. Роден е през 1490 г. и е син на Клер ди Гонзаг; сестра му се омъжва за херцога на Лотарингия, внук на Йоланда дьо Бар и правнук на Рене Анжуйски. Сред приятелите на Шарл е и някой си Жан дьо Жоайоз, който след брака си става владетел на Куиза, Рен Льошато и Арк: недалеч оттам се намира гробът, който повтаря до най-малките подробности надгробната плоча върху картината на Пусен.
Като вицекрал на Милано Шарл се запознава с Леонардо да Винчи и приятелството им продължава чак до времето, когато Шарл живее в Амбоаз. Но през 1521 г. си навлича гнева на краля на Франция Франсоа I и е принуден да изостави именията си и да напусне тайно страната. Намира убежище при Карл V, император на Свещената римска империя, и става главнокомандващ на неговата армия. Като такъв в битката при Павия от 1525 г. разгромява и взима в плен френския крал. Умира две години по-късно при обсадата на Рим.