Фердинанд ди Гонзаг, или както е по-известен, Феранте ди Гонзаг, е роден през 1507 г. в семейството на херцога на Мантуа и на Изабела д’Есте, една от най-ревностните покровителки на Леонардо да Винчи. Първоначално има титлата граф на Гуастала. През 1527 г. е помощник на братовчед си Шарл дьо Монпансие Бурбонски, който е главнокомандващ на Франция. Няколко години по-късно, изглежда, се съюзява тайно с Франц Лотарингски, херцог на Гиз, който е на крачка от това да превземе френския престол. Подобно на всички от рода Гонзаг, владетели на Мантуа, и Феранте е пламенен привърженик на езотеризма.
В същото време при него за пръв път се натъкнахме на очевидно погрешна информация в „Документите на Братството“. Според списъка на предполагаемите велики магистри, поместен в „Тайните досиета“, Феранте е оглавявал ордена до смъртта си през 1575 г. Според други източници обаче той е починал още през 1557 г. край Брюксел. Обстоятелствата около смъртта му са твърде неясни и е възможно той да не е починал, а просто да се е укрил. От друга страна обаче, датата в „Тайните досиета“ може би наистина е погрешна. Феранте има син — Сезар, който умира през 1575 г.; не е изключено да го бъркат — неволно или преднамерено, с баща му. Важното в случая е, че никъде другаде в „Документите на Братството“, дори в случаи, които са много по-неизяснени и спорни, не открихме такова крещящо несъответствие между тях и останалите източници. Според нас е почти изключено въпросната грешка да е допусната от недоглеждане или немарливост. Обратното, имаме усещането, че тази неточност, която влиза в разрез с всички други източници, има за цел да загатне нещо.
Луи, херцог на Невер, всъщност е Луи ди Гонзаг. Роден е през 1539 г. и е племенник на Феранте ди Гонзаг, неговия предходник в списъка на предполагаемите велики магистри. Брат му е женен за момиче от династията на Хабсбургите, а дъщеря му — за херцога на Лонгвил, титла, принадлежала някога и на Бланш д’Еврьо; неговата правнучка се омъжва за херцога на Лотарингия и отделя голямо внимание на Сион-Водемон като място за поклонение. През 1622 г. по нейно нареждане там е поставен кръст, а през 1627 г. са построени религиозно училище и сиропиталище.
По време на религиозните войни Луи дьо Невер влиза в съюз с рода на Лотарингите и неговия младши клон — Гизите, които слагат край на династия Валоа и насмалко не се качват на френския престол. През 1584 г. например Луи подписва договор с херцога на Гиз и кардинала на Лотарингия, според който двете страни се задължават да се борят съвместно срещу краля на Франция Анри III. Но подобно на съюзниците си се помирява с Анри IV и дори става негов висш финансов интендант. В това си качество явно е работил заедно с бащата на Робърт Флъд. Сър Томас Флъд е ковчежник на армейския контингент, изпратен от кралицата на Англия Елизабет I в подкрепа на френския крал.
Като всички свои роднини от рода Гонзаг, и Луи дьо Невер е много запален по езотеризма и вероятно се е познавал с Джордано Бруно, който според Франсис Йейтс членува в тайни общества на последователи на херметиците, предходници на розенкройцерите. През 1582 г. Луи посещава Англия и е придружаван от сър Филип Сидни (автор на „Аркадия“) и Джон Дий, най-известния езотерик на своето време. Година по-късно Джордано Бруно също отива в Англия и е придружаван от същите хора, та, както твърди Франсис Йейтс, да разшири дейността на тяхната тайна организация.
Роден през 1574 г., той наследява славата на Джон Дий като най-изявения представител на езотеричната мисъл в Англия. Пише и издава множество трудове, посветени на различни езотерични теми, и разработва една от най-пълните формулировки на философията на херметиците. Франсис Йейтс предполага, че сред неговите трактати е и „Печатът, или тайният код на сектата, или обществото на херметиците“. Макар и Флъд никога да не е твърдял, че е член на Ордена на розенкройцерите, който по негово време предизвиква истински фурор в континентална Европа, той му симпатизира горещо и заявява, че „най-великото добро“ са „магията, кабалата и алхимията на братята на Розата и Кръста“.
Флъд си извоюва висок пост в Лондонския медицински колеж и сред приятелите му е Уилям Харви, формулирал принципите на кръвообращението. Ползва се и с благоразположението на Джеймс (Яков) I и Чарлс I, които му отпускат рента срещу земи в Съфолк. Флъд е в комисията от учени, които ръководят превода на Библията, поръчан от Джеймс I.