Бащата на Флъд се познава с Луи дьо Невер. Самият Флъд учи в Оксфорд, където няколко години преди това Джон Дий и сър Филип Сидни са основали общество на последователите на езотеризма. От 1596 до 1602 г. Флъд обикаля Европа, където се запознава с мнозина, впоследствие присъединили се към движението на розенкройцерите. Сред тях е и Янус Грутер, близък приятел на Йохан Валентин Андрея.
През 1602 г. Флъд получава интересна и показателна от гледна точка на нашето проучване работа: повикан е в Марсилия да преподава на синовете на херцога на Гиз и по-специално на Шарл, младия херцог на Гиз, с когото той поддържа връзка чак до 1620 г.
През 1610 г. Шарл, херцог на Гиз, се оженва за Анриет-Катерин дьо Жоайоз. Сред нейните владения са и Куиза в подножието на планината, където се намира Рен Льошато, както и Арк, местността, където е гробът, еднакъв с надгробната плоча върху картината на Пусен. След двайсет години, през 1631 г., херцогът на Гиз влиза в заговор срещу краля на Франция и по своя воля отива в изгнание в Италия, където малко по-късно заминава и жена му. Херцогът умира през 1640 г. Съпругата му обаче получава разрешение да се върне в родината едва след като се съгласява да продаде на краля Куиза и Арк388.
Той е син на лутерански пастор и теолог и е роден през 1586 г. във Вюртемберг, граничещ с Лотарингия и Рейнски Пфалц. Има сведения, че през 1610 г. пътува из Европа и според мълвата е член на тайно общество на езотерици и последователи на херметиците. През 1614 г. е ръкоположен за свещеник в градче недалеч от Щутгарт, където преживява спокойно Трийсетгодишната война (1618–1648).
Роден е през 1627 г. и е най-малкото дете на графа на Корк. По-късно и на него е предложена благородническа титла, която той отказва. Учи в Итън, чийто ректор — сър Хенри Уотън, е тясно свързан с приятелите розенкройцери на Фридрих, курфюрст на Рейнски Пфалц.
През 1639 г. Бойл тръгва да обикаля Европа. Прекарва известно време във Флоренция, където въпреки съпротивата на папата Медичите продължават да поощряват езотериците и учените, включително Галилео Галилей. Остава година и девет месеца в Женева, където у него се пробужда интерес към езотеризма, включително към демонологията. Там се сдобива с един трактат — „Масконският дявол“, който превежда и с чийто автор, Пиер дю Мулен, остава приятел до края на живота си. Бащата на Дю Мулен е капелан на Катерина дьо Бар, съпруга на Анри Лотарингски, херцог на Бар. Впоследствие Дю Мулен старши си спечелва покровителството на Анри дьо Латур д’Оверн, виконт на Тюрен и херцог на Булон.
През 1645 г., веднага щом се връща в Англия, Бойл се свързва с кръга около Самуел Хартлиб, близък приятел на Андрея, с когото той поддържа кореспонденция. В писма от 1646 и 1647 г. например Хартлиб често споменава Невидимия колеж и подчертава, че „стълбовете на Невидимите, или (както те се наричат) на Философския колеж, от време на време ме удостояват с компанията си“.
През 1654 г. Бойл вече е в Оксфорд, където се запознава с Джон Уилкин, бивш капелан на Фридрих, курфюрста на Рейнски Пфалц. През 1660 г. наред с други известни личности той подкрепя възстановената на престола династия на Стюартите, а Чарлс II става покровител на Кралското общество. През 1668 г. Бойл се установява в Лондон, където живее при сестра си, съпруга на Джон Дюри, друг приятел на Андрея, поддържащ кореспонденция с него. В Лондон на Бойл гостуват редица знаменитости, включително Козимо III Медичи, по-късно владетел на Флоренция и велик херцог на Тоскана.
В онези години най-близки приятели на Робърт Бойл са Исак Нютон и Джон Лок. Според преданието тъкмо той посвещава Нютон в тайните на алхимията. При всички положения двамата се срещат редовно, за да обсъждат темата и да изучават алхимични трактати. Малко след като се запознава с Бойл, Лок, от своя страна, заминава за Южна Франция, където остава доста време. Знае се, че е ходил специално на гробовете на Нострадамус и на Рене Анжуйски. Разглеждал е околностите на Тулуза, Каркасон, Нарбон и по всяка вероятност на Рен Льошато. Срещал се е с херцогинята на Гиз. Запознал се е с протоколите на Светата инквизиция от процесите срещу катарите, както и с произхода на преданията, според които Мария Магдалина е донесла в Марсилия Свещения Граал. През 1676 г. посещава къщата в Сен Бом, където според легендата е живяла Мария Магдалина.