И през ум не ни беше минавало, че Нютон се е занимавал с такива неща: те определено не се вместват в наложената през нашето столетие представа за него като за учен, прокарал вододела между физика и теология. Всъщност обаче Нютон повече от всеки друг учен от онова време е запознат с трактатите на херметиците и по свой начин отразява тяхното учение. Много набожен, той неуморно търси божественото единство, системата от съответствия в природата. Така стига до свещената геометрия и нумерологията и се заема да изучава свойствата, присъщи на формите и числата. Покрай приятелството си с Бойл прави и алхимични опити, на които отдава първостепенно значение392. Освен манифестите на розенкройцерите, полетата на които Нютон е осеял с бележки, библиотеката му съдържа и над сто труда по алхимия, един от които — трактат на Фламел, ученият преписва най-старателно на ръка. Цял живот се занимава с алхимия, на която е посветена и обемистата му и доста загадъчна кореспонденция с Бойл, Лок, Фасио дьо Дюийе и други. В едно от писмата дори са изрязани някои кодови думи.
Твърде необичайни за представите ни са не само научните интереси на Нютон, но и неговите религиозни възгледи. Макар и да не го проявява открито, той е убеден противник на догмата за Светата троица, както и на модния по онова време деизъм, според който Космосът не е нищо повече от огромна механична машина, изобретена от Небесен инженер. Нютон оспорва божествения произход на Исус и усърдно събира всичко, написано по този въпрос. Съмнява се и в автентичността на Новия завет и смята, че някои пасажи са изопачени и са добавени през V в. Проявява огромен интерес към някои от ранните ереси на гностиците и дори им посвещава един от своите трудове393.
Под въздействието на Фасио дьо Дюийе Нютон се отнася и с учудваща симпатия към камизарите, или пророците от Севенските планини, които малко след 1705 г. започват да пристигат в Лондон. Наричани така заради белите си дрехи, те подобно на катарите основават движението си в Южна Франция. Също като катарите се обявяват срещу Ватикана, смятат, че „гносиса“, или натрупаното от личен опит познание, е по-важно от вярата, и оспорват божествеността на Исус. Подобно на катарите, и те са смазани със сила — акциите срещу тях наподобяват нов Албигойски поход от XVIII в. Прогонени от Лангедок, еретиците намират убежище в Женева и Лондон.
Няколко седмици преди смъртта си, подпомаган от неколцина близки приятели, Нютон изгаря множество сандъци с ръкописи и личния си архив. Доста изненадани, съвременниците му научават, че на смъртния си одър ученият е отказал последно причастие.
Още от XVI в. родът Ратклиф от Нортумбрия има огромно влияние. През 1688 г., малко преди да бъде свален от престола, Джеймс (Яков) II дава на семейството титлата „графове на Дъруентуотър“. Чарлс Ратклиф е роден през 1693 г. Майка му е незаконна дъщеря на краля на Англия Чарлс II и на неговата любовница Мол Дейвис, тоест по майчина линия Ратклиф е с кралско потекло и е внук на Чарлс I. Братовчед е на Чарлс Хубавия и на Джордж Лий, граф на Личфийлд, друг незаконен внук на краля от династията на Стюартите. Ето защо не е изненадващо, че Ратклиф брани така усърдно каузата на Стюартите.
Роден през 1744 г., той е брат на Франц I и е с четири години по-малък от него. Не е изключено като малки и двамата да са били повлияни от якобитите: когато Стюартите са прогонени в изгнание, бащата на двете момчета ги подслонява в Бар Льодюк. През 1735 г., когато Франц се оженва за австрийската императрица Мария Терезия, Шарл й става зет. След единайсет години, през 1744 г., заздравява роднинството, като се оженва за сестра й Мария Ана. Същата година е назначен за генерал-губернатор на Австрийска Нидерландия (днешна Белгия) и главнокомандващ австрийската армия.
След брака си Франц I формално се отказва от своите права върху Лотарингия, срещу която получава ерцхерцогство Тоскана и която е прехвърлена във владенията на подставено лице на френската корона. Но Шарл се обявява категорично срещу сделката и не се отрича от претенциите си към Лотарингия. След женитбата на Франц I той всъщност става законен херцог на Лотарингия. През 1742 г. се опитва с войска от 70 хиляди души да си върне владенията. И сигурно е щял да успее, ако не е принуден да поведе армията си към Бохемия, за да отблъсне френското нашествие.
393
Нютон е привърженик и на социнианството, еретично учение с елементи на арианството, според което Исус няма божествен произход, но е Син Божи по сан. Нютон е описван и като арианин.