Выбрать главу

В последвалите бойни действия Шарл се проявява като вещ пълководец. Днес сигурно щеше да се ползва с името на един от най-добрите военачалници на своето време, ако няма злочестината на няколко пъти да се сражава срещу Фридрих Велики. През 1757 г. тъкмо срещу Шарл Лотарингски Фридрих Велики печели една от своите най-бляскави и категорични победи — победата в битката при Лойтен. Въпреки това Фридрих смята Шарл за достоен и „страховит“ противник и се изказва най-ласкаво за него.

След разгрома при Лойтен Мария Терезия отстранява Шарл от поста главнокомандващ австрийската армия и той се прибира в своята столица Брюксел. Там се прочува като покровител на изкуствата и създава бляскав двор, състоящ се все от изискани, начетени и много културни хора. Дворецът му се превръща в средище на литературата, живописта, музиката и театъра. В много отношения наподобява двора на предшественика на Шарл — Рене Анжуйски, и тази прилика вероятно е търсена преднамерено.

През 1761 г. Шарл става велик магистър на Тевтонския орден, наследник на някогашния Орден на рицарите тевтонци, чиито членове са от германските племена и който под покровителството на тамплиерите чак до XVI в. се слави като непобедима военна сила. През 1770 г. Шарл назначава за свой заместник в Тевтонския орден любимия си племенник Максимилиан. През следващите години чичото и племенникът се сближават изключително много. Максимилиан присъства и когато през 1775 г. в Брюксел е издигната статуя на Шарл, яхнал кон. Откриването на паметника е насрочено за точно определен ден — 17 януари394, датата, на която Никола Фламел осъществява първата си успешна алхимична трансмутация, която е изсечена върху надгробната плоча на Мари дьо Бланшфор и на която Сониер получава смъртоносния сърдечен удар.

Максимилиан Лотарингски

Роден през 1756 г., Максимилиан Лотарингски, или Максимилиан фон Хабсбург, е любимият племенник на Шарл Лотарингски и най-малък син на Мария Терезия. Като младеж всички смятат, че го чака бляскава военна кариера, но той пада от кон и окуцява с единия крак, след което посвещава цялата си енергия на църквата: през 1784 г. става епископ на Мюнстер, както и архиепископ и курфюрст на Кьолн. През 1780 г., когато умира чичо му Шарл, става и велик магистър на Тевтонския орден.

И в други отношения Максимилиан следва примера на чичо си. Подобно на него става запален покровител на изкуствата. Сред хората, на които помага, са Хайдн, Моцарт и младият Бетховен, който дори смята да му посвети Първата си симфония. Но Максимилиан умира, преди композиторът да е довършил творбата.

Максимилиан се слави като умен, толерантен и отстъпчив управник, обичан от своите поданици и уважаван от другите владетели. Той сякаш олицетворява идеала на XVIII в. за просветен монарх и вероятно е един от най-културните хора на своето време. Особено прозорлив е в политиката и се опитва да предпази сестра си Мария Антоанета от бурята, надвиснала над Франция. Когато избухва Великата френска революция, Максимилиан не изпада в паника, обратно, явно споделя първоначалните й цели, макар и да подслонява прокудените от страната аристократи.

Той заявява, че не е франкмасон, но това негово твърдение често е оспорвано. Мнозина смятат, че е членувал в едно или друго тайно общество въпреки високия си църковен сан и категоричната забрана на Ватикана духовни лица да се занимават с подобна дейност. При всички положения Максимилиан общува съвсем открито с членове на различните ложи, включително, разбира се, и с Моцарт.

Подобно на Робърт Бойл, Чарлс Ратклиф и Шарл Лотарингски, и Максимилиан се вмества в определен модел, характерен за списъка на предполагаемите велики магистри на Сион: модел, следван още от Средновековието. Подобно на Бойл, Ратклиф и чичо си, и Максимилиан е най-малкият син в семейството. В списъка на великите магистри от „Документите на Братството“ има доста мъже, които са по-малките или най-малките синове в определени семейства и се появяват в ордена сякаш на мястото на по-известните си големи братя.

Подобно на Ратклиф и Шарл Лотарингски, и Максимилиан гледа да не бие на очи, дърпа конците иззад кулисите и действа — ако може изобщо да се каже, че великите магистри на Братството действат — чрез подставени лица и посредници. Ратклиф например прокарва решенията си чрез Рамзи, по-късно чрез Хунд, а Шарл Лотарингски — чрез брат си Франц I. А Максимилиан действа чрез представители на културата, както и чрез някои от многобройните си братя и сестри; така например Мария Каролина, кралица на Неапол и Сицилия, допринася активно за разпространяването на франкмасонството в нейните владения.

вернуться

394

Perey. Charles de Lorraine, p. 287.