Выбрать главу
Шарл Нодие

Роден е през 1780 г. Чрез него е въведен нов модел, на който отговарят всички предполагаеми велики магистри на Сион след Френската революция. За разлика от предходниците си той не само не е с благородническо потекло, но и няма връзка с представителите на семействата, чиито родословия са включени в „Документите на Братството“. След Великата френска революция Братството на монасите от Сион или най-малкото неговите водачи нямат нищо общо със старата аристокрация и с коридорите на властта — поне ние стигнахме в проучването си до този извод.

Майка на Нодие е Сюзан Пари, която изобщо не познава родителите си. Баща му е адвокат в Безансон и в навечерието на Великата френска революция членува в тамошния Якобински клуб. След избухването на революцията става кмет на града и председател на неговия Революционен трибунал. Наред с другото е уважаван магистър в масонска ложа и взима активно участие в дейността и провеждането на политиката на масоните.

Шарл Нодие се проявява едва ли не като вундеркинд: според някои сведения само на десет години се включва в културния и политическия живот! На осемнайсет години вече се е утвърдил като писател: до края на живота си не минава година, без да издаде книга. Засяга изключително многообразие от теми, творчеството му обхваща пътеписи, есета за писатели и художници, изследвания върху прозодията и версификацията, научни трудове за пипалата на насекомите, трактат върху природата на самоубийството, мемоари, статии, посветени на археологията, лингвистиката, правото и езотеризма, да не говорим за огромното количество художествени произведения. Днес Нодие е смятан за второстепенен писател.

Макар в началото да посреща с ентусиазъм Великата френска революция, много скоро Нодие се обявява срещу нея. Прави подобен рязък завой и в отношението си към Наполеон и през 1802 г. вече е заклет противник на императора: същата година публикува в Лондон сатирично стихотворение, озаглавено „Наполеончото“. Колкото и да е странно, след тази бунтарска проява прави всичко възможно да привлече вниманието към нея. Отпърво властите не предприемат нищо, Нодие обаче явно държи да го арестуват. Пише писмо на Наполеон, в което му признава какво е сторил, и най-после е пратен в затвора за един месец, сетне е изселен в Безансон, където уж е държан под наблюдение, но пак се радва на голяма свобода. Въпреки това по-късно Нодие твърди, че е продължил да се бори срещу Наполеон и че е участвал на два пъти — през 1804 и 1812 г., в заговори срещу него. Макар че си пада самохвалко, не е изключено наистина да е съпричастен към тези заговори. При всички положения се познава с техните организатори още от младежките си години в Безансон.

Виктор Юго

Семейството на Юго е от Лотарингия и както твърди писателят, е от знатно благородническо потекло, самият той обаче е роден през 1802 г. в Безансон, славещ се като средище на подривната дейност. Баща му е генерал в армията на Наполеон, но е много близък с хората, организирали заговора срещу императора. Един от тях всъщност е любовник на майката на Юго, живее в една къща с нея и като кръстник и наставник на малкия Юго изиграва решаваща роля за неговото формиране. Така още от седемгодишен писателят опознава света на интригите, съзаклятничеството и тайните общества.

На седемнайсет години вече е ревностен ученик на Шарл Нодие — тъкмо от него усвоява дълбоките познания по готическа архитектура, които проявява по такъв блестящ начин в „Парижката св. Богородица“. През 1819 г. заедно с брат си и Нодие основава издателство, което подготвя за печат списание под редакцията на Нодие. През 1822 г. се венчава с тържествена церемония в „Св. Сюлпис“. След три години заедно с жена си и семейството на Нодие заминава на дълго пътешествие в Швейцария. Пак през 1825 г. двамата приятели присъстват на коронацията на Шарл X. През следващите години организира салон като този на Нодие, който е покровителстван от същите знаменитости. А когато през 1845 г. Нодие умира, Юго е сред хората, които носят на погребението ковчега с тленните му останки.

Подобно на Нютон е силно набожен, но религиозните му възгледи са твърде необичайни. Също като Нютон, и Юго не приема догмата за Светата троица и оспорва божествения произход на Исус. Повлиян от Нодие, цял живот проявява интерес към езотеризма, гностицизма, кабалистиката и философията на херметиците, което личи и в поезията и прозата му. Знае се, че е бил свързан и с така наречения Орден на Розата и Кръста, в който членуват Елифас Леви и младият Морис Барес.