Сониер решава да реставрира църквата на селото. Посветена през 1059 г. на Мария Магдалина, полусрутената църквица е съградена върху основите на вестготска крепост от VI в. и нищо чудно, че в края на XIX в. е в съвсем окаяно състояние.
Насърчаван от своя приятел Буде, през 1891 г. Сониер се заема с реставрацията й, като взима скромна сума от селските фондове. Премества олтарния камък, положен върху две древни вестготски колони. Едната се оказва куха. В нея Сониер открива четири свитъка, сложени в изкорубени и запечатани тънки стволове на дървета. Твърди се, че два от тях съдържат родословия, едното от 1244 г., второто — от 1644 г. Другите два документа явно са съставени през 80-те години на XVIII в. от предшественика на Сониер, кюрето на Рен Льошато Антоан Бигу. Той е и личен капелан на благородническата фамилия Бланшфор, която в навечерието на Великата френска революция все още е сред най-крупните земевладелци.
На пръв поглед документите от времето на Бигу съдържат религиозни текстове на латински и цитати от Новия завет. В единия обаче думите кой знае защо са слети и сред тях са вмъкнати наглед случайни букви. Във втория изреченията са безразборно съкратени, понякога насред думата, а някои букви стърчат над другите. Всъщност ръкописите съдържат сложни кодове. Някои са толкова заплетени и непредсказуеми, че ако не разполагаш с ключа към тях, не могат да бъдат разчетени и от компютър. Цитираната по-долу дешифровка се е появявала във френски издания за Рен Льошато, както и в два от филмите ни за Би Би Си, посветени на темата.
BERGERE PAS DE TENTATION QUE POUSSIN TENIERS GARDENT LA CLEF PAX DCLXXXI PAR LA CROIT ET CE CHEVAL DE DIEU J’ACHEVE CE DAEMON DE GARDIEN A MIDI POMMES BLEUES3
Ала ако някои от кодовете са невероятно заплетени, други са съвсем прозрачни и ясни. Например издадените букви във втория свитък образуват свързан текст:
A DAGOBERT II ROI ET A CION EST СЕ TRESOR ET IL EST LA MORT4
Сониер явно е разчел този текст, едва ли обаче се е справил с по-сложните кодове. Но си дава сметка, че се е натъкнал на нещо важно, и със съгласието на кмета на Рен Льошато съобщава за откритието си на епископа на Каркасон, на когото е подчинен. Не е ясно дали епископът е разбрал за какво става дума, Сониер обаче незабавно заминава за негова сметка за Париж с указание да се яви заедно със свитъците при някои високопоставени духовници, сред които се открояват абат Бией, директор на семинария „Св. Сюлпис“, и неговият племенник Емил Офе, учещ за свещеник. Макар и едва навършил двайсет години, Офе се слави като изключително начетен особено в областта на лингвистиката, криптографията и палеографията. Въпреки решението си да стане духовник е известен с това, че проявява интерес към езотеричното и поддържа отношения с различни окултни организации, секти и тайни общества, каквито по онова време никнат като гъби след дъжд във френската столица. Така Офе се включва в един прочут културен кръжец, в който членуват знаменитости като писателите Стефан Маларме и Морис Метерлинк, и композитора Клод Дебюси. Познава и Ема Калве, която при пристигането на Сониер току-що се е върнала от турне в Лондон и Уиндзор, преминало с изключителен успех. Примадоната Ема Калве е Мария Калас на онова време. Наред с това е велика жрица в някои тайни парижки езотерични общества и е любовница на мнозина влиятелни окултисти.
Сониер отива при Бией и Офе и прекарва в Париж три седмици. Не знаем какво точно се е случило на срещите му с духовниците. Знаем обаче, че свещеникът от затънтената провинция е приет радушно от високопоставените приятели на Офе. Ако се вярва на мълвата, дори става любовник на Ема Калве — според един познат на певицата тя направо лудеела по кюрето. При всички положения между тях се заражда близко трайно приятелство. През следващите години Ема Калве често гостува на Сониер в Рен Льошато и съвсем доскоро по скалите в планината са се срещали инициалите им, изписани върху издълбани в скалите сърца.
По време на престоя си в Париж Сониер прекарва известно време и в Лувъра. Това вероятно има отношение към факта, че преди да замине за провинцията, той купува репродукциите на три картини: на портрет на папа Целестин V, оглавявал за кратко римокатолическата църква в края на XIII в., и на платно на Давид Тение, макар да не е ясно дали на бащата или на сина5. Третата репродукция вероятно е била на „Аркадийски овчари“ на Пусен.
След като се връща в Рен Льошато, Сониер отново се заема с реставрацията на църквата. По време на разкопките се натъква на плоча със странни изображения от VII–VIII в., под която вероятно е имало крипта или гробница, защото според преданието заедно с нея са намерени и кости. Сониер се впуска и в други донякъде необичайни начинания. В двора на църквата например е гробницата на Мари, маркиза на Отпул дьо Бланшфор, чийто надгробен камък е изработен и положен от абат Антоан Бигу, предходника на Сониер отпреди век, автор на два от загадъчните документи. Надписът върху надгробната плоча, в който има доста преднамерени грешки в правописа и разделното изписване на думите, е съвършена анаграма на закодирания в свитъците текст за Пусен и Тение. Ако пренаредим буквите, ще получим вече цитираното загадъчно послание за Пусен и Сион, а грешките са допуснати така, че да ни тласнат към разчитането му.
3
Пастирко, никакви изкушения, че Пусен Тение държат ключа мир 681 с кръста и този кон божи довършвам по пладне демона хранител сини ябълки (фр.). — Бел.авт.
4
На Дагоберт II, крал, и на Сион принадлежи това съкровище и там той е умрял (фр.). — Бел.авт.
5