— За нея не се безпокойте! Аз я поемам изцяло. Дайте ми само препарата, апаратурата! И десетки, стотици мои хора ще се гмурнат безропотно, където ги отправя.
Булгаро се сепна, отново стисна устни, свел надолу в упорит, многозначителен израз очите си.
Сър Чарлз видимо губеше търпение. Влудяваше го тая твърдоглава, непонятна за него упоритост.
— Докторе — рече той с едва овладян глас. — Аз знам, че извличате някакво вещество от китовите мозъци; че целта ви е да пригодите с него човешкия организъм така, че да остава неограничено време под водата. И то на всякаква дълбочина. Знам, че сте се отказали от атмосферния въздух. Тогава с какво го заменяте?
И понеже Булгаро не отвърна, той извади от портфейла си изрезка от вестник.
— Ето, журналистите загатват за безкислородно набавяне на енергия. За процесите, които протичат в тялото на кита при престоя му под вода. За ролята като допълнителен резервоар на кислород на неговия миоглобин, мускулния хемоглобин. За специалните сфинктери на кръвоносните му съдове, с които всичката му кръв се насочва към мозъка и сърцето, докато в същото време останалите органи преминават на анаеробен режим.
Откъм океана бавно и величествено пъплеха кипналите водни хребети, шибани от източния пасат. Те се надигаха като планини пред рифа и се разбиваха с грохот в назъбения му коралов гребен. После, успели да го прелеят, продължаваха по успокоената изумрудена повърхност на лагуната, докато се укротят съвсем, допълзявайки с лек кристален плисък до ослепително белия плаж.
Сър Чарлз продължи да чете:
— Главен източник на енергия за бозайниците са въглехидратите. От един грам-молекула гликоза се получават над шестстотин хиляди калории. Но първата фаза на това разпадане е безкислородна. Образува се млечна киселина и се отделят около тридесет хиляди калории…
— Като го знаете, защо ме мъчите? — пресече го Булгаро.
Но англичанинът не спря, сякаш не чул думите му:
— Значи, от единица гликоза при анаеробното разпадане се получава двадесет пъти по-малко енергия. И за да поддържа своите нормални обменни процеси, организмът трябва да приеме двадесет пъти повече храна. Така и кашалотите. Още долу, в дълбините, ловят калмари. Стомасите им ги смилат невероятно бързо. Постоя начин с храната успяват донякъде да заместят дишането.
Той изведнъж се оживи:
— Но това е съвсем неикономично, докторе. Двадесет пъти повече храна, когато и без това човечеството не си дояжда…
Доктор Булгаро не се учуди на тая публикация. Напоследък във всяка вестникарска статия за откритието му тези банални истини биваха предъвквани до втръсване.
— Корекция, сър! — не успя да се сдържи той пред отправеното му за кой ли път предизвикателство. — Не двадесет пъти повече храна, всъщност десетина пъти повече. Защото във водата, при липсата на гравитация, разходът на енергия е много по-малък. При условие, разбира се, че успеем да създадем добра топлинна изолация.
Това също не беше тайна. Затова можеше да му го каже:
— И още нещо. Ние говорим за първия етап. Вторият, още по-неясен, трябва да намери начин за подобно безкислородно разпадане и на млечната киселина. Та да не се губят и останалите петстотин и седемдесет хиляди калории…
— Но как? Как? — сър Чарлз удари с длан по масата. — Доктор Булгаро, уговорил съм покупката на десетина китобойци. С най-модерно съоръжение, бързоходни, с ехо- и радиолокация, с хеликоптери, с електрически харпуни…
Ученият не можа да скрие учудването си:
— Та това струва дяволски скъпо! Откъде толкова пари…
— Когато реша нещо, постигам го! — вдигна глава сър Чарлз. — Ще успея и сега! Само чакам вашето съгласие. И още утре китобойците ми ще се втурнат в океаните. Всеки ден стотици китове.
Булгаро скочи.
— Това пък е другата причина да крия изобретението си. За вашата цел са нужни не стотици, а хиляди кашалоти. Десетки хиляди. А те и без вас са в опасност. Вече унищожихме гренландския и бискайския кит. Пред гибел са синият и сивият кит. Пък и гърбавият. Въпреки че са под закрилата на международните закони. Получава се така, че хората се загрижват за даден вид животни, когато ловът им стане нерентабилен. През деветнадесетия век китовете са били десетки пъти по-многобройни от днес. Хищническият инстинкт на човека ги докара до такава численост, че вече няма сметка да бъдат организирани скъпите китоловни ескадри с плаващи бази фабрики, които по цели дни да гонят единични недорасли китове.
Сър Чарлз показваше добра осведоменост по въпроса:
— Не и кашалотите!
— А защо? И кашалотите щяха да изчезнат още през миналия век, ако на пазара не бе престанало търсенето на спермацет. Наистина, те имат едно предимство. Полигамията. Колкото мъжкари и да избием, все оцеляват единици, които оставят достатъчно потомство. Но всичко има предел. По двадесет-тридесет хиляди убити животни годишно — това е наистина застрашително.