Не довърши. Някаква сила дръпна въдицата на сина й. Той не успя да запази равновесие в разклатената лодка и падна сред вълните, без да изпуска връзката с уловените риби.
В същия миг майка му видя през проблясващата повърхност грозния силует на триметрова акула.
Без да се замисля, тя скочи във водата. Сърцето й се вледени. Срещу опитващото да се покатери в лодката момче връхлиташе със силата на бик и с грацията на лястовица озъбената хищница, из чиято уста висеше прътът на нагълтаната ведно с рибата въдица. Връхлиташе право към него. Очите й не се виждаха, а само безобразната уста и трите симетрично разположени около нея плавници. Като марката на „Мерцедес“ — мина й през ума съвсем не на място…
Костова махна мундщука на акваланга и извика насреща й под вода. Акулата дори не трепна. Налетя, вирнала нос и изтеглила напред долната си челюст да захапе по-удобно.
В следния миг тя грабна, сякаш всмукна връзката с рибата, после врътна кривата си опашка и доволна изчезна, стопи се в синевата, повлякла подире си пръта на отмъкнатата въдица.
Разтреперана, водолазката се прехвърли в лодката при своя син, който се бе свил на седалката, изгубил и последната капка кръв от лицето си.
Едва поела дъх, тя опита да го успокои — и него, пък и себе си:
— Усетила е пърхането на уловената риба. Рибите са я подмамили, не ние… Но отде да знаем?
И млъкна. Наистина, никой не знае как ще постъпи акулата в отделния случай. Тя все още си остава един от най-загадъчните обитатели на морето.
Костова запали мотора и обърна назад. За днес стигаше.
И така, натиснала до предела газта, тя продължи да си мисли за тия странни твари, останали непроменени през стотиците милиони години на своето съществуване. И отново тръпка премина по тялото и. Ами ако случайно на акулата и беше хрумнало да захапе не връзката с риба, а само една педя встрани, където беше кракът на Сашо? И да го загуби. Жертва на някаква примитивна риба. Впрочем, дали е толкова примитивна? В нашата систематика сме приели за по-низши хрущялните риби. А хрущялът е хронологически по-късно изобретение на природата, след варовиковите образования на коралите, след мидените и охлювените черупки. Освен това и мозъкът й анатомично е по-съвършен от мозъците на другите риби, дори на земноводните, а сетивата й са свръхразвити, достигащи предела на възможното. Низши твари ли са тогава?
И отново потрепера. Знаеше, няма безвредни акули. Всяка от тях, по-дълга от метър, е опасна. Зависи… От какво ли зависи? Не напразно у всеки човек, неграмотен или всепризнат специалист, името й предизвиква ужас. У полинезийците понятията „зъб“ и „акула“ се изразяват с една дума „мано“. На френски „рекен“ — акула произхожда от „реквием“ — заупокойна литургия.
Ето кеят на Аквариума. Тя стъпи на брега и подаде на лаборанта съда, в който се бе сгърбил болният октопод.
В кабинета я очакваше униформен полицай, който я помоли, колкото е възможно по-скоро, да го придружи до управлението на криминалната полиция.
Въпреки обзелата я тревога тя успя да се облече, да оправи косата си и след като заведе сина си до училището, почти се затича към познатото учреждение, където напоследък ходеше кажи-речи всеки ден.
Инспекторът я посрещна мрачно, различно от успокоително-обнадеждаващото му държане до днес.
Без да каже ни дума, с някаква злокобна тържественост, той й подаде един пръстен — едър опал в плътна сребърна обковка.
Костова го позна — пръстенът на Марио.
— Къде го намерихте? — почти изкрещя тя.
— Негов ли е?
Инспекторът не чу отговора. Досети се по мръдването на устните й. Макар и привикнал професионално към страданието, той замълча, смутен от нейната мъка. Очите й, разширени от ужас, питаха. И той бе принуден да отговори:
— В корема на една акула…
Спести й другата подробност — че бяха намерили пръстена с полуразложената ръка, която го е носила…
Но и само това беше достатъчно. Усетила, че светът се завъртва край нея, доктор Костова се стовари тежко в креслото, което й предложиха. Значи, вече нямаше надежда! Всичко, всичко беше свършено! Никаква надежда… Останали бяха сами — Сашо и тя. Съвсем сами…
В същото време, без да го сподели, инспекторът премисляше своята бъдеща задача. Виждаше, за нещастната жена вече нищо нямаше значение. Но за него този случай, който той трябваше да разясни, се усложняваше. Преди години в държавиците из Карибско море съществувала корпорация, специализирана в ликвидиране на политически дейци. С главно оръжие акулите: в едни случаи за самото убийство, в други — за отстраняване уликите, а в трети — за параван — акулите не са могли да опровергаят обвиненията, които са им били отправяни… Нима и в Неапол… Или нещо подобно…