Доскорошната човешка отрепка, по чудото на любовта, изведнъж се превърна в човек, в някогашния Марио Булгаро. С ясен разсъдък, с непреклонна воля, с неудържима жажда за действие.
Той се измъкна дебнешком от града, влезе в хангара, освободи едната подводница от придържащите я въжета, после се промъкна през люка и хвана управлението. Знаеше, срещу подобно калмарско сборище е безсилна обикновената ултразвукова пушка, която е с по-малка сила и с по-малък запас от енергия. Само мощните оръдия на подводницата биха могли да свършат работа в случая.
Пусна леко двигателите, стиснал щурвала. И корабът неусетно се измъкна от подслона си. После увеличи скоростта, хванал в корабния фоновизор калмарското множество и пещерата зад него.
Наоколо прелитаха на облачета светещи скариди, рачета и риби, както се изсипваха някога покрай прозорците на вагоните искрите от старите парни локомотиви.
А в приемателя продължаваха да писукат тревожните сигнали на Сашовото алармено устройство. И нищо друго — ни пукот на пушка, ни някакво движение, ни какъв да е признак за човешко присъствие.
Неочаквано той чу зад гърба си рязък глас:
— Не мърдайте!
Булгаро само извърна назад глава. И видя Девид Дейвис, настръхнал, с разкрачени нозе, стиснал в мечешките си лапи насочената напред пушка, изпънал от напрежение още повече хипертрофираната си долна челюст и впил в него пронизващия поглед на сивите си очи. С изглед на неандерталец, решен на всичко, готов за всичко.
— С какво право? — запита Булгаро.
От предишните изтънчени обноски на светския човек нямаше помен. Останал бе един истински неандерталец, наближил плячката си.
Той почти изкрещя:
— Сега не аз съм длъжен да давам обяснения. Сега аз заповядвам.
И за по-голяма убедителност опря оръжието си в гърба му.
— Обърнете назад! Към повърхността! И оттам — на брега!
Без да променя посоката, доктор Булгаро предложи друго:
— Вижте, мистър! Аз също нямам намерение да се връщам. Нека спасим първо сина ми и жена ми, а после ще бягаме заедно.
— Не! — викна Дейвис. — Никакви отклонения! Ония ще ни усетят. И ще ни настигнат. Няма време.
Веднъж и на него да му се усмихне щастието. Нима щеше да изпусне случая? Възползувал се от размирието, той се бе намъкнал в подводницата. Тогава все още не се бе решил да бяга. Щеше му се само да я поразучи, да усвои механизмите й. Убедил се бе напълно, че само за тая подводница, с нейната апаратура, с фоновизора и главно с ултразвуковото и оръдие би измъкнал от оръжейните магнати милиони. И все пак — птичката на щастието каца веднъж на рамото. Нима имаше право да изпусне другата тайна — той си даваше ясна сметка за това, имаше достатъчно интелигентност — тайната на анаеробността.
И там, докато се бе колебал, в подводницата бе влязъл сам, сякаш докаран от Фортуна, богинята на щастието, самият изобретател.
А това, именно това, Девид Дейвис не би изпуснал. Не би си го простил. Да изтърве птичката на щастието тъкмо когато беше кацнала и на неговото рамо. Нима заради някакви сълзливи подбуди щеше да тръгне и да спасява жени и деца. Щяха да ги спасят ония, от Мериленд. Той дори не помисляше да се бави повече. Всяко протакане можеше да му струва всичко.
Дейвис отново го блъсна с пушката в гърба.
— Веднага нагоре! Иначе…
И почна да брои:
— Едно… Две…
Преди да изрече „три“, Булгаро се извърна и скочи отгоре му. Първом улови пушката, да я обезвреди. Но къде можеше да се мери дребният учен, сега доизтощен от морфина, с якия си, набит враг?
Англичанинът, то се знае, не мислеше да го убива. Да не е малоумен, че едновременно с откривателя да загуби и откритието?
Блъсна го с чело в корема и го остави така обезсилен на пода, а той се огледа за нещо, с което да го върже — някаква връв, тел или проводник.
А доктор Булгаро по чудо не бе изгубил съзнание след тоя подъл удар. И така повален, сразен, той разбра. Не би могъл да се бори с нападателя, нямаше никакви изгледи да го победи. Но все още можеше да му попречи, да го възпре. Защото знаеше уязвимите места в отделните инсталации. Ученият се превъртя неочаквано и с един замах на водолазния нож сряза проводника на тока за оръдието. Блясък, пукот! И от направеното късо съединение изгоря модулаторът на цялата корабна артилерия.
Подводницата беше напълно беззащитна!
И докато Дейвис, проумял мигновено отмъщението му, побеснял от безсилен гняв, го риташе злобно в корема, в гърба, където попадне, в екрана на звуковиждащото устройство се появи образът на чудовищен архитевтис, който нарастваше бързо, запълваше го, вторачил през него изцъкления поглед на единственото си око.