— Сър Чарлз — хвана се за тая титла Булгаро. — Доколкото ми е известно, подобно поведение не подхожда на аристократ…
— Защо не, синьор доктор? Нима смятате, че устоите на Великобритания са споени с евангелска проповед? Пък и на Италия. Не ви ли са известни лордове пирати? Френсис Дрейк например…
— Ние живеем в двадесетия век.
— Обстановката при образуването на нова държава е една и съща. В името на Голямата цел и аз няма да се поколебая…
— Сър Чарлз — рече отново Булгаро. — Целта ви е най-малкото неосъществима. Никой няма да ви позволи това — да създавате нова свръхсила. Има достатъчно сили, които ще се противопоставят. По-добре върнете се в Англия, заемете мястото си в палатата на перовете. Има доста неуредици за оправяне и там. И поле за изява.
— Палатата на перовете! Та защо мислите съм тук сега? Защото там седи по-малкият ми брат. Втори след мен — по природните закони за време и последователност. Но пред мен по еснафските британски закони. Аз съм незаконороден, синьор доктор. И това общество по своите плиткоумни догми ми отрича всичко, което ми принадлежи по право. А за природата няма законородени и незаконородени, когато разпределя по своите собствени закони за наследствеността човешките дарби. Както не се е интересувала от акта за раждане на Леонардо. И той, този ЗАКОНЕН брат, седи там. И дреме. Защото няма амбиции. А аз, роденият да властвувам, да ръководя, да управлявам — само си блъскам главата.
— За днешния политик — прекъсна го Булгаро, — благородническата титла не е особено предимство.
— Не е, вярно е. И аз, не успял сред аристократите, където ми е мястото, макар и неохотно се обърнах към тълпата. Опитах с улична политика. Дори в Хайд парк. С игра на демокрация. Но на колкото избори се кандидатирах — все пропадах. Явно, не бях годен за демагогия. Защото съм прям. Каквото мисля, казвам направо. А тълпата не понася да й заявиш откровено, че искаш да изплуваш върху гърба й. Пречка след пречка ми поставя съдбата. Сякаш да изпита волята и твърдостта ми.
Той разпери ръце, с неподозирана безпомощност.
— На това отгоре, и тоя телесен недостатък, козметичен дефект казват някои, тия очи. Едното черно, другото сиво. Само подигравки и намеци за двуличност. И прякор ми прикачиха — Янус, богът с две лица.
В обикновения живот Булгаро не беше наблюдателен. Дори не можеше да каже с какво е бил облечен доскорошният му събеседник поради липса на интерес към такива подробности, според него дреболии. Затова едва сега си даде сметка какво го е смущавало толкова в тоя поглед. Отправен ту с едното, ту с другото око, според настроението, той наистина навяваше мисъл за двойнственост и коварство.
Сър Чарлз отново вирна глава в обичайната си стойка.
— Ала не се отчайвам. Зная, ще успея. Това е записано не само в гените ми, това потвърждават ясновидците и хороскопите.
В туй време доктор Булгаро мислеше трескаво. Всъщност здрав ли беше похитителят му, в ред ли беше разсъдъкът му? И въпреки всичко, въпреки външната безсмислица на стремежите му, не можеше да го приеме за луд. Само — прекалено славолюбив, може би нормална реакция спрямо обществото, нагон за доказване своята цена, хипертрофирана амбиция. Но нормален — доколкото са били нормални Александър Македонски, Цезар, Наполеон… Който успее да осъществи по начало налудничавите си цели, историята ще го признае за гений; не му ли се усмихне щастието — ще си умре като обикновен маниак.
И все повече се убеждаваше — попаднеше ли в тия ръце изобретението му, както в ръцете на всеки друг властолюбец, щеше да се превърне в средство за насилие. Вместо благоденствие щеше да донесе нови бедствия за човечеството. Колко истина има в думите все на тоя Леонардо: „Един и същ пламък прогонва мрака и обгаря“. Зависи в чии ръце се намира.
Сър Чарлз подпря глава върху юмруците си и вторачи присвити очи в очите на своя събеседник.
— Секрет, постигнат от сляпата еволюция за милиони години, може да бъде разкрит от един доброкачествен човешки интелект само за няколко часа. Така и вие искате да изпреварите природата, нали?
— Наистина, милиони години с опити и грешки природата е създавала електрическите батерии в скатовете и амазонската змиорка; радарът в нилския мормирус; ехолокацията в прилепите и делфините. А нашите изобретатели за няколко десетилетия ги догониха. Но както казах, опитите ми не са довършени. Та какво говоря? Аз не съм направил най-важното, още не съм пускал човек, подготвен по моя метод, в дълбините. Само себе си. И то в барокамера. В аквариума. А долу има разлика. И отговорност.