— Освен ако… — На Грейди му бе трудно да говори. — Да предположим, че бъда толкова отвратен, та последното нещо, което ще искам да направя, е да видя къде Брайън е застрелял Бетси и себе си. Ами ако реша да продам мястото, без изобщо да го видя? Истината е, че аз не искам този лагер. Може Брайън да се е страхувал от това, така че е оставил бележката, за да е сигурен, че ще се кача дотам.
Крейн сви рамене.
— Може и да е така. Той ти пише, че иска да видиш мястото, защото е… — Джеф плъзна пръст по редовете на писмото. — Специално. „То утешава.“ Но отказва да ти каже как. Пише, че се страхува да не събуди надежди, които няма да се осъществят.
— Мислех за това през цялото време, докато карах насам. — Гърлото на Грейди се сви. — Очевидно Брайън, Бетси и онези десет души, които загинаха при автомобилната катастрофа, са считали лагера за убежище. Като частен клуб, отдалечен от света. Красиво място, където са можели да се подкрепят един друг. Може би Брайън е чувствал, че ако хвали твърде много лагера в писмото си, ще бъда разочарован, че мястото не е било от такава важност като компанията му. А в същото време лагерът е специален. Той наистина е красив. Затова ми го оставя. Може би Брайън се е чувствал виновен, че никога не ме е включвал в групата. Може би се е надявал, че аз ще образувам моя собствена група. Кой знае? Бил е в стрес. Не е бил напълно адекватен.
— И така, какво ще правиш с него?
— С кого?
— С лагера. Каза, че не го искаш. Наистина ли си толкова отвратен, че не възнамеряваш да се върнеш там, а да го продадеш?
Грейди сведе очи. Известно време той остана мълчалив.
— Не знам. Ако ми беше подарил нещо друго — да кажем часовник, — щях ли да го захвърля, защото не искам да ми напомня за него? Или щях да го ценя?
Два дни по-късно Ида Рот помогна на Грейди да направи своя избор. Не че бе имала такова намерение. Случи се на гробището.
Бен се бе надявал, че ще бъде един от носачите на ковчега, но Ида не го покани. Беше опитал да се свърже с нея в дома й и в ресторанта, но така и не бе успял. Плувнал в пот от сутрешната топлина и влага, той си спомни за горещината и влагата преди година, когато бе пристигнал на същото това гробище, за да донесе урните с праха на жена си и сина си в мавзолея. Тъкмо се канеше да обърне гръб на ковчезите и да отиде при колата, когато внезапно усети нечие присъствие зад себе си_, ядосано_ присъствие, въпреки че не знаеше как точно го почувства. Ала ядът бе почти физически осезаем и той замръзна, когато Ида изръмжа зад гърба му:
— Това няма да ти се размине.
Грейди се завъртя на токовете си. Погледът в обкръжените с бръчки очи на Ида бе смущаващ. Бен бе опитал да се приближи до нея преди и след погребалната церемония, но тя го избягваше. Край гробовете бе направил всичко възможно да срещне погледа й и бе разстроен от упоритостта, с която тя гледаше встрани.
Сега обаче погледът й бе смущаващо директен.
— Копеле. — Мършавото й лице с опъната назад коса изглеждаше още по-мъртвешко.
Грейди потръпна.
— Защо ме наричаш така, Ида? Нищо не съм ти направил. Те ми липсват. Тук съм, за да ги оплача. Защо…
— Не ми играй игрички.
— За какво говориш?
— За лагера! Адвокатът на Брайън ми каза за завещанието! Не ми стига, че проклетият ми брат толкова много се самосъжаляваше, та остави ресторантът да върви по дяволите. Не ми стига, че откакто се застреля, се претрепвам да оправя финансите на заведението, та кредиторите да не го вземат. Не, трябваше да открия, че докато ресторантът, който аз наследих, е обременен с ипотека, мястото в гората, което ти наследяваш, е изплатено напълно! Не знам как си го изиграл. Не мога да си представя как си използвал смъртта на жена ти и детето ти да го излъжеш да ти дари лагера. Но бъди сигурен в едно — до последния си дъх ще се боря с теб в съда. Брайън се кълнеше, че ще се погрижи за мен! И бог ми е свидетел, че ще направя всичко, за да удържи на думата си. Ти не заслужаваш нищо! Ти не беше там, когато близначките умряха. Не беше там да държиш ръката му. Ти се появи по-късно. Така че разчитай на това — дори да е последното нещо, което ще направя, аз ще притежавам онзи лагер. Проклета да съм, имам нужда от пари. Така че ще оспоря завещанието и ще продам мястото! Ще получа парите, които заслужавам! А ти няма да получиш нищо!
Грейди почувства, че го обливат горещи вълни. Непростимото обвинение на Ида, че е използвал скръбта си, за да манипулира Брайън да му остави в наследство лагера, го вбеси толкова много, че целият се разтрепера.
— Добре, Ида. Прави каквото искаш. — Той се разтресе още по-силно. — Или се опитай да направиш. Но чуй ме внимателно. Защото има нещо, което не осъзнаваш. До тази минута възнамерявах да се откажа от лагера и да прехвърля собствеността му на теб. Вярвах, че го заслужаваш. Но ти допусна грешка. Не трябваше да споменаваш… Господи, не, внезапно промених мнението си. Този лагер е мой. Не го исках. Но сега го искам. Напук на теб, Ида. Заради обидата, която нанесе на жена ми и на сина ми, ще гориш в ада. И да бъда проклет, ако някога кракът ти стъпи отново на онова място.