— Отговори ми! Спри, дявол да те вземе! Аз съм полицай! Извършваш нарушение! Излизай от басейна, преди да…
Но плувецът продължи да гребе, отблъсна се от близкия ръб и отново се насочи към срещуположния край. На Грейди му заприлича на олимпийски състезател, който се стреми да спечели златен медал.
— Казвам ти го за последен път! Излизай от басейна! — изкрещя Бен прегракнало. — Имаш трийсет секунди. След това ще се обадя по радиостанцията за подкрепление! Ще те измъкнем навън и…
Без да му обръща внимание, плувецът загребваше с едната ръка, свиваше крака, за да се оттласне, после загребваше с другата.
Грейди бе изстрелял репликите си толкова скоростно, че се задъха. Той заопипва с ръка зад себе си, сграбчи стола от червено дърво и се облегна на него. Гърдите го боляха. Сърцето му препускаше, всичко пред очите му се завъртя и той се напрегна, за да запази равновесие и да фокусира погледа си върху великолепния плувец.
Минаха секунди. Минути. Времето се разтегна. Парадоксално, но то сякаш спря. Най-накрая силите на плуващия младеж взеха да намаляват. След една последна дължина той се вкопчи в отсрещния ръб на басейна, като дишаше тежко, подскочи, за да се подпре с ръце на бордюра и изпълзя на циментовата алея. После се изправи решително, отърси се от водата и тръгна уморено по брега към Грейди.
— Значи най-после си готов да ми обърнеш внимание? — Бен се отблъсна от стола. — А готов ли си да ми обясниш какво правиш тук, по дяволите?
Плувецът се приближи до него, без да му обръща внимание.
Грейди отпусна юмруци и протегна ядосано ръце към раменете на младежа.
Но дланите му — той потръпна — минаха през тях.
В същото време плувецът премина през него. Като внезапен полъх на вятър. На студен вятър. Грейди се изви назад и докато, шокиран, наблюдаваше как той се показва първо от хълбока му, после от гръдния му кош, внезапно се почувства така, сякаш бе обладан, използван и изоставен.
— Хей! — успя да извика Бен.
Изведнъж здравото мускулесто тяло на младежа, от което капеше вода, наведената му глава с прилепнала към нея къса коса — всичко това сякаш хлътна, очертанията се размиха и фигурата изчезна. Горещият влажен въздух се раздвижи, образувайки трептящи вълни. После също така внезапно се успокои. И плувецът вече го нямаше.
Грейди почувства белите си дробове празни. Той отчаяно се бореше да поеме глътка въздух. Пристъпи тромаво към стола от червено дърво. Но в мига, в който усети успокояващата му твърдост, разсъдъкът му се предаде, както бе направило и тялото му.
„Това е невъзможно!“ — изкрещя остатъкът от здрав разум.
И когато отекна този ням вик, той погледна към циментовата алея.
Мокрите следи от краката на плувеца вече не се виждаха.
Бен поседя още малко на стола. Най-накрая събра сили да стане.
Младежът бе непознат.
И въпреки това му се бе сторил обезкуражаващо познат.
Не.
Грейди се олюля. С обляно в пот лице, той се подчини на някакъв неустоим импулс и се запъти към най-малката постройка.
Влезе в мрачното пространство на гробницата, мина край църковната пейка, хвана се с две ръце за лавицата над камината, вдигна невярващ поглед над свещниците и се взря в снимката отдясно.
Тази на младежа във военна униформа.
Красивият млад мъж, за когото Крейн бе казал, че е бил убит във Виетнам.
Същият младеж, който бе плувал с мощни загребвания в басейна, който безучастно бе преминал през тялото на Грейди и бе изчезнал.
Бутилката в кухненския шкаф го зовеше. Грейди си сипа с треперещи ръце, изгълта питието, направи гримаса и потрепера. Не си спомняше как бе шофирал по пътищата през планината от лагера до Бозуърт.
„Губя радсъдъка си“ — помисли си той и наведе бутилката с бърбан над чашата.
Но не бе съдено да усети упойващата му сила.
Телефонът иззвъня.
Той сграбчи слушалката.
— Ало. — Гласът му прозвуча, сякаш идваше от километри.
— Значи най-после се прибра, копеле — изсъска отсреща Ида. — Просто си помислих, че ще искаш да узнаеш, че адвокатът ми се съгласи с мен. Брат ми очевидно е бил побъркан. Това завещание е невалидно.
— Ида, не съм в състояние да споря. — Главата му пулсираше. — Да оставим съдията да реши.
— Можеш да бъдеш сигурен в това. Ще се видим в съда!
— Губиш си времето. Възнамерявам да се боря за лагера.
— Но аз ще се боря по-силно — заяви Ида. — Няма да имаш никакъв шанс!
Ухото на Грейди пропищя, когато тя затръшна слушалката.
Телефонът отново иззвъня.
„Да го вземат мът…“
Той рязко долепи слушалката до ухото си.
— Ида, писна ми от теб! Не ми звъни пак! От този момент нататък нека адвокатът ти да говори с моя!