Грейди паркира зад три коли на щатската полиция, една линейка, син фургон с надпис „Съдебна медицина“ и един червен джип, в когото разпозна джипа на Брайън и Бетси. Няколко щатски полицаи, двама санитари и един дебел мъж в сив костюм се бяха скупчили на отсамния бряг на басейна, с гръб към Бен. Но когато той отвори вратата на патрулката си, единият от полицаите се обърна, огледа го изучаващо, после погледна обратно към брега на басейна, пак към Грейди и с мрачно изражение тръгна към него.
Лейтенант Крейн. В средата на четиридесетте. Висок. С ясно изразен нос и скули. С елегантна фигура — лекарят му бе казал да отслабне, спомни си Бен. Къса, сресана назад пясъчноруса коса. Грейди бе работил няколко пъти с него, когато извършеното престъпление бе под юрисдикцията на единия, а зоподозреният бе задържан от другия.
— Бен.
— Джеф.
— Обясни ли ти твоята диспечерка? — Крейн изглеждаше притеснен.
Грейди мрачно кимна.
— Брайън е застрелял Бетси, а после и себе си. Но защо, по дяволите, би…
— Точно това се надяваме да ни кажеш.
Бен потрепера въпреки следобедната горещина.
— Откъде бих могъл да знам?
— Бяхте приятели със семейство Рот. Противно ми е да те моля за това. Мислиш ли, че ще можеш… Би ли…
— Да погледна телата?
— Да. — Крейн сбърчи чело още по-притеснено. — Ако нямаш нищо против.
— Джеф, независимо, че жена ми и синът ми са починали, все още мога да си върша работата. Макар Брайън и Бетси да бяха мои приятели, мога да направя всичко, което е необходимо. Готов съм да помогна.
— Така си и мислех.
— Тогава защо трябва да ме питаш?
— Защото си замесен.
— Какво?
— Всяко нещо по реда си — отвърна Крейн. — Първо, виж телата. После ще ти покажа какво стискаше в ръката си твоят приятел, беше увито около дръжката на пистолета. А след това ще поговорим.
Смрадта на разлагаща се плът накара Грейди да сбърчи нос. Висок до кръста дървен парапет обграждаше плувния басейн. Бен последва Крейн през отвора и стигна до циментовия бордюр на басейна. Един от полицаите снимаше нещо на земята, докато дебелият мъж със сивия костюм му оказваше различните ъгли. Когато видяха приближаващите Крейн и Грейди, останалите полицаи се отдръпнаха настрани и Бен видя телата.
От шока му се доповръща. Телата бяха прострени по очи на цимента, а зад тях стърчаха самотно два шезлонга от червено дърво. Главите на приятелите му бяха обърнати към басейна. Или поне това, което бе останало от главите им. Четирийсет и пет милиметровите куршуми бяха нанесли големи поражения. Зад дясното ухо на Бетси и това на Брайън входните отверстия бяха покрити с черни съсиреци кръв. На противоположната страна, на челото близо до слепоочието, изходните отверстия представляваха зейнали дупки, от които на цимента бяха изхвърчали кръв, мозък и коса. А над всичко това бръмчеше противен рояк мухи. Пистолетът лежеше близо до ръката на Брайън.
— Добре ли си? — Джеф докосна ръката на Грейди.
Той преглътна мъчително.
— Ще се справя.
Въпреки че почти десет години бе шеф на полицията в Бозуърт, Бен бе виждал малко простреляни жертви. В края на краищата Бозуърт беше средно голям град. В него нямаше много тежки престъпления. Повечето трупове, които бе виждал, бяха жертва на автомобилни катастрофи. Тази мисъл внезапно му напомни за катастрофата, в която бяха загинали жена му и синът му, и Грейди изпита още по-голяма скръб — заради приятелите и семейството си.
Твърдо решен да се овладее, той потърси сили в професионалния си навик и се опита да бъде обективен.
— Тези трупове… — Помъчи се да подреди обърканите си мисли. — … са започнали да подпухват. Въпреки горещината те нямаше да са така подути… Освен ако… Това не се е случило днес.
Крейн кимна.
— Доколкото можем да кажем, станало е вчера сутринта.
Дебелият мъж в сив костюм се намеси:
— Ще знам това със сигурност след аутопсията.
Мъжът беше окръжният съдебен лекар. Той даде знак на полицая да спре да снима.
— Мисле, че е достатъчно. — Обърна се към санитарите. — Сега можете да ги отнесете. — Извърна се към Крейн. — Око не възразявате.
Лейтенантът се замисли за миг и сви рамене.
— Направихме всичко, което можахме. Давайте.
Грейди усети студени тръпки, като чу да отварят циповете на найлоновите чували. Докато санитарите си слагаха гумените ръкавици, той се загледа в блещукащата синкава вода на плувния басейн, за да се разсее. Изпита благодарност към Крейн, когато го заговори и го отклони от мислите му.