— Брайън и Бетси е трябвало да се приберат вкъщи вчера вечерта — каза Джеф. — Когато сестрата на Брайън позвънила по телефона у тях и никой не отговорил, тя си помислила, че са променили плановете си и са останали да спят тук. Ала като позвънила отново тази сутрин и пак никой не се обадил, а и се оказало, че брат й не е отворил ресторанта, се притеснила. Тук няма телефон, така че се качила на колата си и дошла.
— И открила телата — добави Грейди, — а после ви е позвънила.
Крейн кимна. Зад него санитарите вдигнаха единия издут чувал на носилката и я забутаха към линейката.
Бен направи усилие да продължи:
— Изглежда са седели на двата шезлонга с лице към басейна. Ударната вълна на куршумите ги е изхвърлила от столовете.
— И ние така си го представихме — каза Крейн.
— Което подсказва, че не са спорели, или поне не толкова яростно, та Брайън да се ядоса дотам, че да застреля Бетси и после, осъзнавайки какво е направил, да застреля и себе си. — Гърлото му се сви. — Обикновено, когато си крещят един на друг, хората стоят изправени. А в този случай изглежда така, сякаш просто са си седели и са се радвали на гледката. После Брайтън е отишъл да вземе пистолета или пък вече го е имал в себе си. Но защо? Защо би решил да я застреля? И защо бетси би седяла там, ако допуснем, че е знаела, че Брайън има пистолет?
— Той го е планирал — обади се Крейн.
— Очевидно, иначе не би носил оръжие.
— Това не е единствената причина да смятам, че Брайън го е планирал. — Крейн посочи към земята. — Виж пистолета!
Грейди сведе поглед към цимента, избягвайки да гледа черните съсиреци по бордюра на басейна и контрастиращите бели тебеширени очертания на мястото, където бяха лежали телата. Съсредоточи се върху оръжието.
— Да — каза той с въздишка. — Разбирам какво имаш предвид. — Плъзгачът на 45 милиметровия пистолет беше изтеглен целия назад, стърчайки зад ударника. Това можеше да се случи с този род пистолети — Грейди го знаеше много добре, — само когато магазинът в дръжката бе празен. — Брайън не е бил заредил докрай пълнителя. Сложил е само два куршума.
— Само за Бетси и за него — добави Крейн. — А това какво ти говори?
— Брайън го е обмислил внимателно. — Грейди бе обхванат от ужас. — Той уважаваше оръжията. Не е напълнил изцяло магазина, защото е знаел, че пистолетът ще се самозареди, след като изстреля втория патрон, че след като се самоубие, той ще изпадне от ръката му. Не е искал онзи, който го намери, да вземе зареден пистолет и ако случайно натисне спусъка, да се застреля. Постарал се е да го извърши колкото се може по-чисто.
Грейди отривисто поклати глава. Чисто? Ама че лош избор на дума. Но така бе разсъждавал Брайън. Той винаги се бе притеснявал, че животното, по което бе стрелял, може да е само ранено, да избяга в гората и да страда часове наред, а може би цели дни, преди да умре. В този смисъл начинът, по който Брайън бе подготвил убийството на жена си и собственото си самоубийство, определено бе чист. Два изстрела, направени умело в меката част зад ухото на жертвата. Прекият път към мозъка. Моментална и безболезнена смърт. Или поне на теория. Само жертвите знаеха дали смъртта им е била наистина безболезнена, а те не бяха в състояние да кажат това.
Грейди се намръщи толкова силно, че го заболя главата. Докато разтриваше слепоочията си, мислейки за куршумите, които бяха преминали през черепите на Бетси и Брайън, наблюдаваше Крейн.
— Обикновено човек прави такова нещо, когато има проблеми в брака си. От ревност. Когато единият от съпрузите има любовна връзка. Но доколкото знам, Брайън и Бетси си бяха верни един на друг.
— Обзалагам се, че е било така — каза Крейн.
— И аз. Единствената друга причина, за която мога да си помисля, е, че Бетси е била болна от неизлечима болест — нещо, което са криели, защото не са искали да тривожат приятелите си. Когато състоянието й се е влошило, когато вече не е можела да понася болките, Брайън — с разрешението на Бетси — е сложил край на страданията й и после, тъй като не е можел да издържи на агонията да живее без жена си, той…
— Това е другото, което ще проверя, когато правя аутопсията — обади се съдебният лекар.
— И аз ще поговоря по този въпрос с вас, докторе — решително каза Крейн.
Тъгата на Грейди се бореше с объркването му.
— Тогава как така се оказвам замесен в тази история? Каза ми, че било нещо, свързано с ръката му. Нещо, което той стискал.