— Не.
— Тогава направи, каквото ти казвам.
— Непременно — кимна Боб. — Точно както казвате. — Но кой, по дяволите, сте вие?
— Няма значение. Пък и нямаме време да говорим. — Той мина зад тезгяха и приклекна до Лора, за да бъдат лице в лице: — Разбра ли какво казах на баща ти? Ако полицията пита какво се е случило…
— Вие сте били с този човек — продължи тя като сочеше неопределено към трупа.
— Точно така.
— Били сте приятели — каза тя, — но после се скарвате заради мене, въпреки че не съм сигурна защо, нали нищо не съм направила…
— Причините нямат значение, миличка — отвърна непознатият.
Лора кимна:
— След това го застрелвате и бягате с всичките ни пари, тръгвате с колата и аз съм страшно уплашена.
Мъжът погледна към Боб:
— На осем години, а?
— Тя е умно момиче.
— И все пак най-добре е полицаите да не я разпитват много-много.
— Няма да им позволя.
— Ако се опитат — обади се Лора, — просто ще заплача и няма да млъкна, докато не спрат.
Непознатият се усмихна. Гледаше Лора с такава любов, че Боб се почувствува неудобно. Не се държеше като оня извратен тип, който искаше да я завлече в склада — изражението му беше нежно и любящо. Докосна бузата и. В очите му изневиделица блеснаха сълзи. Той примигна и се изправи.
— Боб, прибери парите. Не забравяй, че аз съм ги взел.
Боб осъзна, че все още ги държи в ръцете си. Напъха ги в джоба на панталоните, а хлабаво вързаната престилка прикри издутината. Непознатият отключи вратата и вдигна ролетката.
— Пази я, Боб. Тя е необикновена.
След това бързо се отправи навън под дъжда като остави зад себе си вратата отворена и влезе в „Бюика“. При тръгването от паркинга гумите изсвистяха.
Радиото през цялото време беше включено, но Боб чак сега го чу за пръв път, откакто бе прозвучал „Краят на света“, преди наркоманът да падне застрелян. Шели Фабарес пееше „Джони Ангела“.
Внезапно пак се заслуша в дъжда — не само като еднообразен звуков фон от съскания и почуквания, а наистина го чу как блъскаше яростно по прозорците и покрива на жилището на горния етаж. Въпреки че вятърът нахлуваше през отворената врата, вонята на кръв и урина се усети още по-натрапчиво. В един миг той се отърси от транса на ужаса и си възвърна остротата на сетивата. Тогава проумя колко близо до смъртта се беше оказала скъпата му Лора. Грабна я на ръце, повдигна я от пода и я задържа така като повтаряше името и и я галеше по косата. Зарови лице до шията и, усети сладката свежест на кожата, долови пулсирането на артерията до гърлото и благодари на Бога, че е жива.
— Обичам те, Лора.
— И аз те обичам, татко. Обичам те заради сър Томи Тоуд и милион други неща. Но сега трябва да се обадим в полицията.
— Да, разбира се — отговори Боб и неохотно я пусна на пода. Очите му бяха пълни със сълзи. Беше толкова замаян, че не можеше да си спомни къде стои телефонът.
Лора вече беше вдигнала слушалката и я протегна към него:
— Аз също мога да се обадя, татко. Номерът е написан тук, на апарата. Искаш ли да се обадя?
— Не, аз ще свърша тази работа, съкровище.
Той премигна, за да спре сълзите, пое слушалката и седна на стария дървен стол зад касата.
Момиченцето сложи ръка върху неговата, сякаш разбираше, че той се нуждае от нейния допир.
Джанет беше емоционално силна. Но силата и самообладанието на Лора бяха необикновени за възрастта и — Боб Шейн не знаеше точно откъде идват. Може би детето разчиташе толкова много на себе си, защото растеше без майка.
— Татко — каза Лора и почука с пръст по телефона, — полицията, не забравяй!
— О, да — сепна се той.
Като се опитваше да не повърне от пропълзелия в магазина дъх на смърт, Боб набра номера на полицията.
Кокошка седеше в една кола на улицата срещу бакалничката на Боб Шейн и замислено попипваше белега на бузата.
Дъждът беше спрял. Полицията си беше отишла. Неоновите реклами на магазините и уличните лампи бяха запалени на свечеряване, но въпреки осветлението асфалтираните улици придобиха тъмен блясък като че ли поглъщаха светлината, вместо да я отразяват.
Кокошка беше пристигнал в квартала едновременно със Стефан — русия, синеок предател. Той чу стрелбата, видя как Стефан избяга с колата на убития, присъедини се към тълпата зяпачи, която се събра при идването на полицията и научи повечето подробности за случката в магазина.