— А-а, някои от тях ми харесват — възрази Рут.
— Филми, в които никой никога не ругае. И никакви страсти. През ум не им минава да ни заведат на филм, където мъж бърка в пазвата на някое момиче. Семейни филми. Скука, скука, скука.
— Ще трябва да извиниш сестра ми — обърна се Рут към Лора. — Тя си мисли, че се намира на тръпнещия праг на пубертета…
— Но аз наистина съм на тръпнещия праг на пубертета! Чувствам как се надигат в мене жизнените сокове! — възкликна Телма и вдигна тънката си ръка над главата.
Рут продължи:
— Страх ме е, че липсата на родителски съвети и се отразява зле. Не се е приспособила към положението си на сираче.
— А-а, сега ще трябва да извиниш моята сестра — каза Телма. — Тя е решила да прескочи пубертета и да премине от детството направо към старостта.
— Какво ще кажеш за Уили Шийнър? — запита Лора.
Близначките Акерсън многозначително се спогледаха и заговориха в такъв синхрон, че не се губеше нито секунда между думите им.
— О, той не е в ред — каза Рут, а Телма продължи:
— Парцал.
— Има нужда от лечение — Рут добави, но Телма се възпротиви:
— Не, има нужда да го тупнат с бейзболна бухалка по главата десетина или може би двайсетина пъти и после да го затворят някъде до края на живота му.
Лора им разказа как е видяла Шийнър на прага:
— И не ти каза нищо? — изненада се Рут.
— Странно. Обикновено казва: „Ти си много хубавко момиченце…“ или…
— …или ти предлага бонбон — изкриви лице Телма. — Можеш ли да си представиш? Бонбон! Много хитро! Като че ли се е учил от книжките, които полицията раздава, за да предупреди децата да се пазят от извратени типове.
— Никакъв бонбон — каза Лора и потръпна при мисълта за посребрените от слънцето очи на Шийнър и тежкото, ритмично дишане. Телма се наведе и сниши гласа си до театрален шепот:
— Изглежда Глистът съвсем е изгубил ума и дума, така се е разгорещил, че е забравил репертоара си. Май си е паднал по тебе, Лора.
— Глиста?
— Така казваме на Шийнър — обясни Рут.
— Какъвто е блед и хлъзгав — каза Телма, — името много му отива. Хващам се на бас, че Глистът наистина е хлътнал по тебе. Слушай мене, момиченце, ти си страхотна.
— Ами, не съм — отвърна Лора.
— Глупости! — възкликна Рут. — С тази тъмна коса, тези големи очи.
Лора се изчерви и понечи да възрази, но Телма я изпревари:
— Слушай, Лора, зашеметяващото дуо Акерсън не понася фалшивата скромност, също както не търпи перченето. Не го усукваме. Знаем кои са силните ни страни и се гордеем с тях. Бог ни е свидетел, че не можем да спечелим конкурса за мис Америка, но сме умни, много умни и не се колебаем да наричаме нещата с истинските им имена. А ти наистина си прекрасна, затова престани да скромничиш.
— Сестра ми понякога е твърде пряма и се изразява прекалено цветисто — извини се Рут.
— А моята сестра — обърна се Телма към Лора, — си въобразява, че е Мелани от „Отнесени от вихъра“.
Тя започна да говори с подчертан южняшки акцент, и пресилена сърдечност:
— О, Скарлет няма нищо лошо наум. Скарлет е чудесно момиче, наистина. Рет също е чудесен по начало и дори янките са чудесни, даже онези, които ограбиха имението Тара, изгориха посевите и си направиха ботуши от кожата на нашите бебета. Лора се закиска още по средата на представлението на Телма. — Ето защо престани да се правиш на скромна девойка, Шейн! Ти си прекрасна.
— Добре, добре. Зная, че съм… хубавичка.
— Ей, момиче, когато Глистът те е видял, направо се е шашнал.
— Да — съгласи се Рут, — побъркал се е. Затова е забравил да бръкне в джоба за бонбоните, които винаги носи.
— Бонбони! — изсумтя Телма. — Разни видове, а също захарни пръчки.
— Лора, трябва много да внимаваш — предупреди я Рут. — Той е болен…
— Той е боклук! — избухна Телма. — Гаден плъх!
От далечния ъгъл на стаята тихо се обади Тами:
— Не е чак толкова лош, колкото казвате.
Русото момиче беше толкова мълчаливо, слабичко и безцветно, толкова невзрачно, че Лора го беше забравила. Сега забеляза, че Тами е оставила настрани книгата и е седнала в леглото — кокалестите колене опираха до гърдите, ръцете обгръщаха крачетата. Беше десетгодишна, с две години по-малка от съквартирантките си и дребничка за своята възраст. В бялата нощница и късите чорапки Тами приличаше по-скоро на привидение, отколкото на живо същество.
— Не би навредил на никого — каза Тами колебливо, с треперлив глас, сякаш изразяването на мнение за Шийнър или за когото и каквото и да било е равносилно на ходене по въже без предпазна мрежа отдолу.