— Ще се разболеете от пневмония — разтревожи се тя след като седнаха и поръчаха два аперитива с лед.
— Няма. Имунната ми система е добра. Никога не се разболявам. Един път във Виетнам по време на акция бях отрязан от поделението, прекарах сам в джунглата цяла седмица, не спря да вали нито за миг, гъбясах докато намеря пътя до нашите, но даже хрема не хванах.
Отпиваха от аперитива, изучаваха менюто и поръчаха. Той се отпусна повече отколкото досега пред Лора и се оказа разумен, приятен и дори забавен събеседник. Но когато сервираха ордьоврите — сьомга в сос с копър за нея и стриди, запечени в тесто за него — веднага стана ясно, че храната е ужасна, макар цените да бяха двойни в сравнение с италианския ресторант. С всяко ново блюдо смущението му се засилваше, а способността му да води разговор рязко се влоши. Лора твърдеше, че е вкусно и преглъщаше всичко до последната хапка, но беше безполезно — не можеше да го измами.
Отгоре на всичко готвачите и сервитьорът бяха бавни. Докато Даниел плати сметката, придружи Лора до колата и пак я пренесе през локвата като малко момиченце, бяха вече закъснели с половин час за филма, който се канеха да гледат.
— Няма значение — каза тя. — Можем да влезем по-късно и да гледаме първия половин час от следващата прожекция.
— Не, не — възрази той. — Ужасно е да се гледат филми така. Ще се развали всичко. Исках тази вечер да е безупречна.
— Не се притеснявайте — успокои го тя. — Аз се забавлявам.
Той я погледна с недоверие, тя се усмихна, той също, но усмивката му беше измъчена.
— Ако не ви се ходи на кино сега — продължи Лора, — нямам нищо против. Отиваме където искате, аз не възразявам.
Той кимна, запали колата и потегли. Бяха изминали няколко мили, преди Лора да съобрази, че се връщат към дома и. По пътя от колата до нейната врата той се извиняваше за ужасната вечер, а тя непрекъснато го уверяваше, че въобще не е разочарована от нищо. Пред апартамента, в мига, когато тя напъха ключа в ключалката, той се обърна и хукна по външната стълба от верандата на втория етаж без да направи опит да я целуне за лека нощ или да и даде възможност да го покани да влезе.
Тя се приближи до горната площадка и го загледа как слиза. Беше стигнал до средата, когато силният вятър обърна чадъра му. Той продължи по-нататък като се бореше с него и на два пъти едва не загуби равновесие. Долу на тротоара успя да оправи чадъра, но вятърът веднага го обърна отново. Той ядосано го захвърли в близките храсти и погледна нагоре към Лора. Вече беше прогизнал до кости и на бледата светлина на уличната лампа тя видя, че костюмът му виси безформен. Беше огромен, силен за два бика, но му надвиваха дребни неща — локвите, вятърът и в това имаше нещо смешно. Лора знаеше, че не бива да се смее, не се осмеляваше да го направи, но все пак избухна в смях.
— Страшно сте красива, Лора Шейн! — извика той от тротоара. — Господи, толкова сте красива!
След това забързано потъна в нощта. С чувството за неудобство, че се е разсмяла неудържимо, Лора се върна в апартамента и си облече пижамата. Беше едва девет без двайсет.
Той беше или безнадежден случай, или най-милият човек, когото бе срещала след смъртта на баща си. В девет и половина телефонът иззвъня.
Даниел я попита:
— Дали някога ще излезете пак с мене?
— Мислех, че повече няма да се обадите.
— Ще излезем ли?
— Разбира се.
— Вечеря и кино? — попита той.
— Звучи добре.
— Няма да ходим в оня ужасен френски ресторант. Съжалявам за него, наистина.
— Няма значение къде ще отидем — отвърна тя, — но обещайте, че след като сме седнали в ресторанта, ще останем където сме.
— Много съм непохватен за някои неща. И както казах… Никога не съм успявал да се справя пред красиви жени.
— Майка ви.
— Точно така. Отблъсна ме. Отблъсна баща ми. Никога не съм получавал топлина от тази жена. Изостави ни, когато бях на единадесет години.
— Сигурно ви е било тежко.
— Вие сте по-красива от нея и ме плашите до смърт.
— Голям комплимент.
— Извинявайте, но наистина е така. А колкото и да сте красива, не сте даже на половината толкова красива, колкото творбите ви и това ме плаши още повече, защото какво би могъл да намери гений като вас в мъж като мен, освен може би комично развлечение?
— Само един въпрос, Даниел.
— Дани.
— Само един въпрос, Дани. Що за борсов посредник сте? Бива ли ви изобщо за това?
— Първокласен — отговори той с такава неподправена гордост, че тя почувства истината в думите му. — Клиентите се кълнат в мене и притежавам малък собствен дял акции, които три години подред вървят страхотно на пазара. Като борсов експерт, посредник и съветник по инвестициите никога не позволявам на вятъра да ми обърне чадъра наопаки.