— Ще те имам предвид за ролята — каза Лора, — но ми се ще да видя Клинт да я изпълнява, докаран в женски дрехи.
— Хей, ти още имаш чувство за хумор, Шейн.
— Защо пък да нямам?
Телма се намръщи:
— Не знаех какво да си мисля като те видях с патлака. Видя ми се зла като змия с прогнил отровен зъб.
— Самозащита — обясни Лора. — Всяко добро момиче трябва да се научи.
— Гърмеше като професионалист.
Телма забеляза лъскавите гилзи в тревата:
— И колко често се занимаваш така?
— Три пъти седмично по един-два часа.
Крис се върна с мишената.
— Здравей, лельо Телма. Мамо, този път четири от шестте са смъртоносни, едно тежко нараняване и един встрани.
— Смъртоносни? — зачуди се Телма.
— Пак бия наляво, не мислиш ли? — Лора попита момчето.
Той и показа мишената:
— Не толкова, колкото миналия път.
Телма се обади:
— Ей, Кристофър Робин, за мене само едно „здравей, лельо Телма“, така ли?
Крис сложи мишената върху купа с останалите, отиде до Телма, прегърна я здраво и я целуна. Забеляза, че вече не е в стил пънк и попита:
— Ау-у, какво става с тебе, лельо Телма? Изглеждаш нормална.
— Изглеждам нормална? Това какво е — комплимент или обида? Само запомни, миличък, че старата леля Телма дори когато изглежда нормална, всъщност не е такава. Тя е гений на комедията, зашеметяващо остроумна, легенда според собствения и дневник. Както и да е, реших, че с пънка е свършено. Включиха Телма в прибирането на празните гилзи.
— Мама е страхотен стрелец — обяви Крис с гордост.
— Как няма да е след толкова тренировки? Тук има достатъчно метал да се направят топки за цяла армия амазонки.
Крис се обърна към майка си:
— Какво значи това?
— Питай ме пак след десет години — отговори Лора.
Когато влязоха в къщата, Лора заключи кухненската врата. С две резета. Пусна щорите, така че да не се вижда нищо отвън.
Телма наблюдаваше ритуала с интерес, но не каза нищо.
Крис сложи на видеото в дневната „Похитителите на изчезналия кивот“ и се намести пред екрана с пакет солени пуканки и кока-кола. Лора и Телма седнаха в кухнята на кафе, докато Лора разглобяваше и чистеше револвера. Кухнята беше голяма, но уютна — с много тъмен дъб, две тухлени стени, меден капак на печката, медни съдове на куки и тъмносин теракотен под. В такива кухни семействата от телевизионните сериали решаваха глупавите си кризи и стигаха до мъгляво трансцендентално просветляване в душата веднъж седмично за тридесет минути, без да се броят рекламите. Дори на Лора и се струваше не особено подходящо място за почистване на оръжие, предназначено главно да убива други човешки същества.
— Наистина ли те е страх? — попита Телма.
— Много.
— Но Дани беше убит, защото имахте лошия късмет да се озовете право в центъра на някаква сделка с наркотици. Тези хора отдавна ги няма, нали?
— Може би не.
— Е, ако са се страхували, че можеш да ги разпознаеш, щяха да те намерят много отдавна.
— Не разчитам на шанса.
— Трябва да се отпуснеш, миличка. Не бива да прекарваш остатъка от живота си в очакване някой да ти изскочи от храстите. Добре, можеш да държиш пистолет в къщата. Това вероятно е разумно. Но няма ли изобщо да се върнеш в света? Не можеш да мъкнеш пистолет със себе си навсякъде, където ходиш.
— Мога. Имам разрешително.
— Разрешително да мъкнеш това оръдие?
— Нося го винаги в чантата си.
— Господи, как се сдоби с разрешително?
— Мъжът ми е убит при неизяснени обстоятелства от неизвестни лица. Убийците се опитаха да застрелят сина ми и мене и все още са на свобода. Отгоре на всичко аз съм богата и сравнително известна жена. Би било странно да не получа разрешително.
Телма помълча известно време, пиеше кафе и гледаше как Лора чисти револвера. Накрая каза:
— Малко е нереално, Шейн, че го приемаш толкова навътре, толкова сериозно. Искам да кажа, че изминаха седем месеца, откакто… Дани загина. Но ти си толкова настръхнала като че ли са стреляли по тебе вчера. Не можеш да поддържаш такова напрежение, готовност или както го наричаш. Така ще полудееш. Ще те хване параноя. Трябва да разбереш, че не можеш да си нащрек всеки миг до края на живота.
— Мога, щом се налага.
— А, така ли? Ами в момента? Револверът ти е разглобен. Какво ще стане, ако някой груб варварин с татуиран език започне да рита кухненската врата?