Сърцето му биеше лудо. Убийството беше най-опасната част от плана, защото имаше много възможности за провал преди да свърши с пистолета и да се върне в кабинета да пусне часовниковия механизъм.
Лора беше толкова далече, а можеше да не я види никога вече.
5.
В понеделник следобед Лора и Крис облякоха сиви анцузи. Телма им помогна да разгънат дебелите гимнастически дюшеци във вътрешния двор на къщата. Лора и Крис седнаха един до друг и започнаха дихателни упражнения.
— Кога пристига Брус Лий? — попита Телма.
— В два — отговори Лора.
— Той не е Брус Лий, лельо Телма — каза Крис сърдито. — Можеш да го наричаш Брус Лий, но Брус Лий е умрял.
Господин Такахами пристигна точно в два часа. Беше с тъмносин анцуг и на гърба беше написано името на неговата школа по бойни изкуства, „Тиха сила“. Когато го запознаха с Телма, той каза:
— Вие сте много забавна. Вашата плоча много ми харесва.
Телма засия от похвалата и се обади:
— Честно да ви кажа, най-искрено ми се ще Япония да беше спечелила войната.
— Струва ми се, че точно това се случи — засмя се Хенри.
Телма се разположи на един шезлонг, отпиваше чай с лед и гледаше как Хенри учи Лора и Крис на самоотбрана. Около четиридесетгодишен, с добре развит торс и тънки, жилави крака, той бе майстор по джудо и карате, както и специалист по бокс с краката и преподаваше разработена от самия него система за самоотбрана основата на различни видове бойни изкуства. Идваше от Ривърсайд два пъти седмично за тричасови упражнения с Лора и Крис.
Ритането, удрянето, блъскането, подвикването, извиването, хвърлянето и претъркалянето се демонстрираха достатъчно леко, за да не причинят нараняване, но в същото време силово, за да се усвоят добре. Упражненията за Крис бяха толкова изморителни и сложни, колкото Лорините. Хенри даваше много почивки на момчето да си поеме дъх. Но към края на тренировката Лора беше, както винаги, потънала в пот и изтощена.
Хенри си тръгна, Лора прати Крис горе да вземе душ и двете с Телма навиха дюшеците.
— Сладък е — каза Телма.
— Хенри? Да, струва ми се.
— Може би ще се заема с джудо или карате.
— Толкова ли е недоволна напоследък твоята публика?
— Без удари под пояса, Шейн.
— Всичко е позволено, когато врагът ти е могъщ и безмилостен.
На следващия ден следобед както слагаше куфара в багажника, за да се върне обратно в Бевърли Хилз, Телма попита:
— Хей, Шейн, помниш ли първото семейство, при което те пратиха в Макилрой?
— Тийгълови — каза Лора. — Флора, Хейзъл и Майк.
Телма се облегна на затоплената от слънцето кола до Лора:
— Помниш ли как ни разказваше за увлечението на Майк по вестници като „Нашънъл Инкуайърър“?
— Помня Тийгълови, сякаш вчера съм била у тях.
— Е — продължи Телма, — много си мислих за всичко, което ти се случва — пазителят, това, че той изобщо не остарява, изчезването му без следа, сетих се за Тийгълови и ми се стори, че това е ирония на съдбата. Колко вечери в Макилрой сме се смели на побъркания Майк Тийгъл… и изведнъж се озоваваш в центъра на първокласна екзотична новина.
Лора се засмя тихичко:
— Май че трябва да се замисля за всички онези истории за извънземни, които живеят тайно в Кливлънд, а?
— Искам да кажа друго… животът е пълен с чудеса и изненади. Наистина някои от изненадите са неприятни и понякога дните минават в непроницаем мрак като в главата на средния политик. И все пак има мигове, които ме карат да си мисля, че съществува някаква причина да сме тук, колкото и да е загадъчна. Но не е безсмислена. Ако беше безсмислена, нямаше да има загадка. Животът щеше да е скучен, ясен и лишен от тайнственост като механизмът на машината за кафе.
Лора кимна.
— Божичко, какви ги говоря! Мъча английския език, за да съчиня някакво недодялано философско заключение, което в края на краищата се свежда просто до „горе главата“.
— Не си недодялана.
— Загадка — продължи Телма. — Чудо. Ти си в него, Шейн и в това е смисълът на живота. Ако сега е мрачно, е… и то ще мине.
Стояха до колата безмълвно прегърнати, докато Крис не изтича от къщата с рисунка, която беше направил за Телма и искаше тя да си я вземе в Лос Анжелос. Беше нарисувал с цветни моливи несръчна, но очарователна сценка — Томи Тоуд пред едно кино гледа на плаката името на Телма с огромни букви. Беше просълзен: