— Някакви други съображения, а?
— Прекалено рано е за други. Това са главните — каза той. — Нуждая се от малко време да преценя обстоятелствата и да сглобя нещата.
— Но няма време, нали? Да не мислиш, че възнамеряват да те предупредят, преди да ме отведат? Да не мислиш, че възнамеряват да предупредят мен? Няма начин.
Беше права. Преместването й щеше да бъде извършено посред нощ, като престъпление. Два-три микробуса, които тръгват едновременно в различни посоки. Тя щеше да бъде в единия от тях, щеше да изчезне завинаги. Вече я бяха пуснали по бързата процедура. Документите за новата й самоличност щяха да пристигнат всеки момент.
Той отново изложи доводите си, като подчерта, че са му нужни поне още ден-два.
— Наистина те обичам. Но ти дължа някои обяснения. Няма да оставя приятелите си да страдат излишно. Стига им толкова.
Целунаха се за първи път без никаква страст и тази целувка щеше да го преследва, докато разкриваше на Ротем плана си да се присъедини към нея. После, през нощта, продължи да обмисля предложението й, свалил слушалката от телефона, без да заспи за минута.
На сутринта, с решението си, той се върна във фермата.
Откри я празна и изоставена. Дори следите от гуми бяха заметени, сякаш никой не е идвал от години.
Обвини за това Ротем, макар и не директно. Обвини нея, че бе чакала толкова дълго, преди да сподели с него замисъла си. Не бе престанал да обвинява себе си, че се е огънал, че я е изоставил, макар и за миг през онзи ден.
Кацането на пистата го върна към настоящето. Ларсън се чувстваше едновременно значим и сконфузен, като нито едното от усещанията не го радваше. Тримата федерални служители бяха набързо откарани от шофьор, който също имаше документи от Министерството на правосъдието, и той още веднъж си напомни колко сериозно може да се окаже положението.
Чичо Лео. За Ларсън това едва ли значеше нещо повече от име, но се ползваше с тежест, с легендарна значимост в царството на Програмата.
Чичо Лео бе имал нещо общо с модернизацията на Програмата за защита на свидетели, чийто старт бе в средата на деветдесетте години. Самото име „Лео“ говореше достатъчно за принципите на секретност, както впрочем и за цялото модернизиране на Програмата. То изразяваше нейните достойнства, състоянието на сигурността й и качеството на защита на свидетелите. Затруднението с чичо Лео бе призовало големите играчи. Можеше да не се окаже повече от неочаквана ваканция или посещение в болницата, но чичо Лео бе изчезнал, а на Ротем очевидно му бе наредено да обърне небето и земята и да го открие. Изглежда, Програмата за защита на свидетели и Звеното за задържане на издирвани от закона, които рядко имаха нещо общо помежду си, сега щяха да работят заедно. Присъствието на агентите на правосъдието беше красноречиво. След като бяха вдигнали Ларсън от скамейката на резервите, значи на всяка цена искаха чичо Лео да бъде открит. Чиновниците явно се канеха отново да се настанят зад бюрата си и да гледат как хората като него работят.
Точно тази октомврийска нощ в Принстън, Ню Джърси, накара Ларсън да съжали, че не си е взел пуловер, а беше само с джинсите и черното сако, с които бе облечен в театъра. Наоколо миришеше на изгорели газове и автомобилни гуми, когато тръгна по асфалтираната алея за автомобили на скромна, незабележима къща в квартал, който определяха като добър — място, където децата спокойно можеха да карат колело, но не и сега, в четири часа сутринта.
Ларсън нямаше никакви основания да се опасява, но базирайки се на опита си, очакваше да види местопрестъпление — местни ченгета, криминолози, даже заповед да не се допуска пресата. Вместо това имаше черни служебни коли. Къщата бе тъмна и му трябваше малко време да разбере, че някой е налепил черен изолационен материал или пликове за боклук от вътрешната страна на прозорците. Последва двамата си придружители вътре.
Поразиха го едновременно отблъскващият жълт килим в дневната и изобилието от книги и списания. Собственикът обичаше да чете и бе превърнал мястото в кошче за хартиени отпадъци. Обзавеждането се опитваше да изглежда модерно, но бе просто докарано до съвременно, поради което наподобяваше декор, подходящ за реклама на ремонти по домовете. Ранчо от петдесетте години на учен от Завръщане в бъдещето, ако се съдеше по няколкото снимки на чичо Лео и тези на най-различни величия и политици, окачени по стените сред репродукции на литографии на Уорхол и няколко прилични черно-бели фотопортрета, на които се мъдреха Джон Ф. Кенеди и Роналд Рейгън.
— Някога познаваше всички.