Съдейки по звука, Ларсън определи, че мъжът продължава да върви. Ларсън се приготви да бъде открит и помисли за набег към гората.
— Кати! — извика мъжът.
Ларсън забеляза, че жената в далечината спира. Като че ли мислеше да се обърне, но после продължи надолу и извън полезрението му, към конюшнята.
— Мамка му! — Мъжът явно се отказа.
Подметките на обувките му затъпкаха пясъка по пътеката, когато с бързи крачки се насочи обратно към резиденцията.
Размененият телефон завибрира в джоба му. Ларсън се претърколи настрани, за да го скрие напълно под себе си, притиснат към земята и смълчан.
Стъпките спряха.
— Кой е там? — извика мъжът по посока на Ларсън. Но собственият му телефон изчурулика и той отговори.
Мъжки глас обяви в слушалката: „Всички посетители пристигнаха и са настанени“.
Стъпките на мъжа заглъхнаха, докато се отдалечаваше обратно към резиденцията.
Ларсън пълзя още трийсетина метра, докато достигна малка горичка. Добре прикрит, той извади мобилния телефон и прочете съобщението, изпратено от собствения му телефон.
Двама мъже по дърветата. Полиция?
От една страна, съобщението идваше тъкмо навреме, от друга бе смущаващо. Ако тя беше в служебния микробус, не трябваше ли да разбере дали мъжете са полицаи или не?
Разкъсван от колебание между съобщението и интуицията си, че жената, която току-що бе видял, ще го отведе до Пени, той стигна до края на гората и забърза след нея към конюшнята.
Съвършено място да скриеш дете, помисли си той. Всички малки момиченца обичат коне, а странните звуци откъм конюшнята нямаше да привлекат внимание. Нямаше да изненадат никого.
58.
— С какво разполагаме? — попита Ротем дългокосия детектив, който се бе разположил до конзолата в дъното на вече претъпкания микробус на компанията „Пюджит Саунд Енерджи“.
Били се разпореждаше с апаратурата. Дългокосият цивилен пич по убийствата, който си падаше многознайко, имаше мустаци и бежови каубойски ботуши от екзотична кожа. Явно смяташе, че той ръководи.
Някой се бе заел да върши работата на Ротем.
Човекът на зеления походен стол отляво на Хемптън бе шериф с длъжност специален агент и се казваше Форсайт. Бе облечен в делови костюм със синя кърпичка в горното джобче. Токовете на лъснатите му обувки стил „Оксфорд“ бяха доста износени. Държеше се доста прилично — за разлика от детектива — и бе склонен да остави Ротем да дърпа юздите. Шофьорът бе от сиатълската полиция, чието име Ротем бе забравил. Бе заел мястото до шофьора от другата страна на завесата за затъмнение, която висеше като наметало зад гърба на Хемптън. Електрониката бе разположена на две противоположни конзоли. Мъжете се бяха струпали около четирите телевизионни екрана, все едно гледаха мач в неделя.
— Гълъбите са вдигнати — докладва Били. — Имаме двама души с визуална техника. Гледат над стената надолу към терена.
— Можем ли да ги свържем с микрофон? — попита Ротем.
Изщракаха няколко превключвателя и всички в микробуса можаха не само да чуят думите, изречени от двамата полицаи от звеното за бързо реагиране, намиращи се в клоните на дърветата, но и да видят на четвъртия монитор неясни образи от електронните бинокли за нощно виждане, с които бе снабден всеки от тях.
Полицаят доложи за спокойно игрище за голф с основна сграда в далечината. Хората в микробуса видяха образите на двама, а може би трима души, които разтоварваха камион.
— Може да е храна — докладва електронен глас.
— Съгласен — отвърна другият.
Ротем отново свери часовника си. Камион за доставки и пет коли бяха навлезли в терена през изминалите петнайсет минути. Информацията, с която разполагаха за срещата — за търга, — изглеждаше достоверна. Малка, но необходима стъпка напред.
Дългокосият детектив проведе разговор по мобилния си телефон, като махна слушалките, за да може да чува. Приключи разговора, извърна се към Ротем и докладва:
— Регистрационните табели на третия автомобил отговарят на фирма за доставки на храна, собственост на известен член на ОП.
Организирана престъпност. Нареждаше се добре. Това, което регистрираха, пасваше на това, което очакваха: богаташко имение; луксозни коли и лимузини. Фактът, че на мястото можеха да се намират едно или повече деца заложници, беше единственият коз, с който Ротем разполагаше.
— Все още ни е нужна основателна причина — каза дългокосият детектив, — за да могат хората ми да влязат. Регистрационна табела няма да свърши работа.