— Съгласен — каза Форсайт. — Дайте да го обмислим. — Погледна към Ротем, сякаш се надяваше да извади заек от шапката си.
— Имате ваш човек вътре — каза дългокосият детектив. — Някой опита ли да се свърже с него?
Обидният въпрос към Ротем и операцията, която ръководеше, не мина незабелязано.
— Направихме го — отвърна Хемптън. Стъбълфийлд недоволно измрънка несъгласието си от мястото до шофьора от другата страна на завесата. Беше доста едър и му бе трудно да си намери място отзад при останалите. — Не вдига.
— Към този момент присъствието му остава непотвърдено — каза Ротем.
Напъна мозъка си да измисли основателна причина, било то и подозрение, което би му дало повод да се обърне към главния прокурор на страната за заповед по телефона.
Включи се единият от двамата оперативни работници на СББ.
Детективът, опрял глава до слушалките си, информира Ротем какво му казват.
— Има множество линии под високо напрежение, които пресичат имението — каза той.
— Забравих как се казвате, сержант — най-сетне си призна Ротем.
Другият отлепи едното си ухо от слушалките.
— Ла Моя — отвърна той. — Не се стягай.
— И какво за високото напрежение? — попита Ротем.
— Кабели с високо напрежение преминават над имота. Може да служат за поливане на игрището. Кабелите с напрежение… те са здраво окачени. — Устата му под мустаците се изви в усмивка. — Достатъчно здраво да издържат възрастен мъж, по-точно двама възрастни мъже. — После добави: — Моите хора ще влязат, увиснали на скайджекс — облицовани с гума моторни макари, — така че донякъде се допуска факторът шум, бръмченето на моторите и т.н., но не е много силен.
— Скайджекс? Правили сте го и преди.
— Силите за борба с безредиците заимстваха метода от Спасителните служби. Идеята е да стане възможно да се транспортират хора между сгради на голяма височина. Градски войни. Измишльотина на Вътрешни работи. Ние също сме го използвали за някои наблюдения.
Тонът на човека подсказваше, че не казва всичко. Ротем се възмути от това.
— Убеден съм, че ще ни осведомите, сержант. Може да се каже, че времето ни притиска.
— Вие трябва да минете през кабинета на главния прокурор и да получите необходимите документи, нали? Така че за вас нещата стоят различно. Но ние в щата Вашингтон имаме разпоредби, които гласят, че въздушното пространство над собствеността не е частно. Уловката тук е, че всички кабели и цялото оборудване, необходимо за преноса на електроенергия, е изцяло собственост на енергоразпределителната компания, в нашия случай на „Пюджит Сауд Енерджи“. Схванахте ли? Не нарушаваме ничии права, като използваме тези кабели.
Ротем свърза нишките на разсъжденията на сержанта.
— Искате да кажете, че ако получим разрешение от енергоразпределителната компания да използваме кабелите им, това ще ни осигури достъп?
Включи се Форсайт:
— Всъщност никой не докосва с крак земята под тези кабели…
Погледът на Ротем срещна този на Ла Моя в сумрачната светлина на конзола с електроника. Ла Моя се ухили.
— Не влизаме незаконно. Няма никаква необходимост от основателна причина, докато се придържате към наблюдението.
— Колко изобретателно.
— Идеята не е моя, но ще предам оценката ви. След като вече сте вътре, ако имате късмет, ще използвате огледа да откриете основателна причина и тогава вече наистина сте вътре.
— Ако имаме късмет да видим нещо. — Ротем не се оплакваше, но не беше кой знае колко обнадежден.
— Винаги съществува такъв момент — съгласи се Ла Моя. — Но ако се случи да ви забележат, тогава не е добре. На лошите момчета никак не им харесва хора от Силите за борба с безредиците да им висят по кабелите.
— Това граничи с подвеждане — каза Ротем, но разбираше колко лесно едно нещо може да доведе до друго и да им предостави основателна причина.
— Така е в шоубизнеса — намигна Ла Моя. — Ако искате моите хора да поставят макарите, само кажете.
— Казвам — отвърна Ротем, докато набираше по мобилния си телефон номера на заместник главния прокурор на страната за съдействие в разговора с енергоразпределителната компания.
59.
Приклекнал ниско до земята, Ларсън се насочи покрай очертанията на игрището към затревения склон над конюшнята, намираща се на около петдесет метра от него. Необходимостта да намери Пени непрекъснато растеше предвид перспективата от въоръжена федерална намеса на срещата на Ромеро. Беше вероятно положението да стане сериозно и не му се искаше Пени да попада в полето на кръстосана стрелба.
В този край на игрището се издигаше една от съблекалните за играчите. Изглеждаше възможно жената да е дошла от някоя от тях. Вероятно единственото обяснение за среднощното й посещение в конюшнята беше някоя бременна кобила или болен кон, но Ларсън бе убеден, че си струва да провери конюшнята, и нямаше връщане назад.