Прекоси пътеката, напъна вратата на отсрещната ясла и се озова срещу кестенява кобила.
Жената се бе сбогувала с кон.
Хукна навън и първата му работа бе да я потърси пред конюшнята. Тя имаше повече от двайсет метра преднина и беше добър бегач. Ако й позволеше да стигне до върха на хълма, беше свършено. Тя хвърли поглед през рамо и той успя да спечели още крачка-две. Тя бе пъргава, но се закашля, когато сви наляво през гората. Забави крачките си; бе добър спринтьор, но не и маратонец. Ларсън я доближи.
60.
Единственото, което Пени виждаше, бе светлината, проникваща през процепите. Прашен въздух, както ставаше, когато мама тупаше чаршафите пред прозореца, малки искрици светлина, като светулки. Нещо студено и влажно, върху което бе седнала в новия си затвор. Сладникав аромат на дърво, примесен с други, непознати и неприятни за нея миризми. Кисело. Остро. Метален привкус в хладния въздух.
Къде се намираше?
Ушите й пищяха, пръстите на краката й бяха изтръпнали, тоест изобщо не ги усещаше. Трябваше да пишка, беше зверски жадна и стомахът й къркореше от глад. Страхуваше се от тъмното и затвори очи; собствената тъмнина й се стори по-поносима от пълния мрак, който цареше около нея. Тишината бе като сюнгер, попиваше всеки намек за живот, дори звука от собственото й дишане.
После, когато се осмели да отвори очи и да се изправи с лице срещу демона на врага, който от толкова време я караше да затваря вратата на гардероба, преди да си легне, видя някакъв силует бавно да придобива очертания. Затаи дъх.
Не беше сама.
61.
Ларсън последва Кати в гората. Тя продължаваше да тича, но издаваше местоположението си, когато счупеше някоя съчка или попаднеше в храсти.
Ларсън зави косо да пресече пътя й. Тъй като бе израснал в къща, която граничеше с триста декара гори в Кънектикът, той си пробиваше път между скупчените елхи, борове и кедри без особени усилия, като сърна. Движеше се на скокове, отскачаше и се приземяваше, но го правеше много по-умело от жертвата си, която се блъскаше и удряше, докато навлизаше по-дълбоко в гъсталака.
Тя не се разкрещя, което го накара да предположи, че по някаква причина посещението й в конюшнята не е било позволено или че се бои от нещо повече, отколкото от някой непознат по петите си. Това го накара да настръхне.
Почти се бе изравнил с нея и можеше не само да я чува, но и да я види като тъмна сянка, преминаваща между дърветата. Подобно на заек и хрътка, те се гонеха сред дърветата, като от време на време светлината отвъд проникваше като рядка пяна. Ларсън мярна отблясъка на бялата й кожа, когато тя се огледа. Чуваше дишането й.
Ларсън забърза, обзет от внезапен прилив на енергия. Прескочи куп паднали клони. Жената отново се обърна, без да намалява ход.
— Пази се! — изкрещя инстинктивно Ларсън.
Твърде късно.
Тя се блъсна в ствола на една елха и когато гърдите й поеха удара, се чу силно свистене. Ларсън поднесе, докато спре, хипнотизиран от сюрреалистичния ефект на обездвиженото човешко тяло, което само допреди миг се намираше в движение. Раменете й увиснаха, сякаш бе загубила съзнание, но продължи да стои изправена.
Гротескно гъргорене изригна от вътрешностите й, лек и засмукващ звук, примесен с изпускането на въздух.
Опитвайки се да си поеме дъх, с оръжие в ръка, Ларсън погледна към нея и установи, че очите й са отворени и примигват. Дясното й стъпало бе изкривено и се докосваше до земята с върха на обувката. Беше олекнала. Не се държеше на нищо. Не бе изправена и все пак стърчеше. Едно петно се проточи от нея като нещо живо и се разля по лявата й буза. Прибра пистолета в кобура. Устата й се отвори и затвори, но не издаде звук.
На ограничената светлина, която проникваше под короните на дърветата, тя му се стори на дълги ивици.
Още една крачка напред и го видя. Беше се нанизала на издаден счупен клон, който стърчеше от пъна като кинжал — назъбено десетсантиметрово острие от изсъхнало дърво. Влажното гъргорене бе в синхрон с лекото издигане и спадане на раменете й. Беше пронизало блузата й, преминало през ребрата й и пробило белия й дроб.
— Федерален агент — прошепна Ларсън просто да се представи.
Сега страхът бе най-големият им враг. Тя можеше и да оцелее, но се нуждаеше от незабавни медицински грижи.
— Отивам да доведа помощ. Разбираш ли ме? Тъмните й очи леко помръднаха.
Той осъзна, че докато се опитва да й помогне, вероятно ще бъде заловен, дори убит. Щяха да загубят Пени. За момент помисли да я изостави, побеснял от това, че един нелеп инцидент — собствената й проклета грешка — ще го накара да загуби всичко. Но не можа да се застави.