Хоуп мина покрай жената, която държеше вратата.
— Казаха ни да бъдем с черни поли и бели ризи.
Хоуп забеляза, че Дона е с униформа.
— Да. Ще се преоблека, след като разтоварим.
— От полунощ до два — каза Дона. — Винаги ли работите по това време?
— Виждали сме всякакви неща, повярвай ми — отвърна Хоуп, докато охладителят натежаваше в ръцете й.
— Поне плащат добре.
— Може би на вас.
— Тези типове направо са полудели да минаваме само през мазето…
— До трапезарията на етажа — довърши Хоуп, която бе подслушала това условие. — Все едно и също, едно и също.
Дона затръшна вратата след себе си, когато излезе навън.
Хоуп забърза по коридора след линията от водни капки като мишка след трохи. Спря пред вратата на кухнята. Точно отпред имаше знак „Изход“. Малък асансьор — кухненски, — вдясно от вратата. Примами я едно стълбище.
Влезе в оживената кухня, остави охладителя и се запита какво следва.
63.
Зала „Одеса“ някога е била библиотека и все още пазеше рафтовете от пода до тавана, пълни с книги в кожени подвързии, редувани единствено от махагонови панели, върху които бяха изложени маслени картини под топлата светлина на месингови аплици, монтирани над рамките. В продължение на години бе изпълнявала функциите на интимна трапезария в случаите, когато канеха по-малко от трийсет души. По някое време в началото на трийсетте години е бил построен сводестият таван с извити участъци, които се събираха в самия център и заобикаляха овална, ръчно рисувана сцена на лов на лисици. На северната стена имаше мраморна полица и действаща камина. Полицата имаше от двете си страни каменни колони, в които бяха издялани два голи ангела, вдигнали кошници с пшеница над главите си с развяващи се къдрици. Върху полицата два сребърни свещника с нови, незапалени свещи, пазеха сноп сухи цветя — тъмночервени рози, житни класове и цветчета от овощни дървета в бургундско червено.
Около лъснатата правоъгълна маса с плот от черешово дърво се бяха разположили десет мъже на възраст от трийсет до осемдесет години с всевъзможен оттенък на кожата. Представяха Рино, Сакраменто, Лос Анджелис, Оукланд, Портланд и местата между тях. Не бяха непознати един на друг.
Филип, начело на масата, призова събранието към ред. Благодари им, че са дошли, бръкна в джоба на спортното си сако „Армани“ и извади пластмасов калъф за бижута, в който имаше златен CD-ROM — диск, който можеше да съхрани повече от десет хиляди документа.
— Този, който предложи най-много, си носи у дома целия списък. Последващите продажби на имена на отделни свидетели или групи свидетели са по усмотрение на купувача.
Един мексиканец, облечен в отворена риза без яка, под която лъщеше златна верига с медальон на Свети Христофор, каза:
— Моите хора ми казаха, че е пуснато общо предупреждение и повечето хора в този списък вече са избягали.
— Това може да е вярно, а може и да не е — каза Филип. — Но дори и да е, винаги ли бягаш, когато се обяви тревога? Преместваш ли цялото си семейство?
Този списък включва всичко, което трябва да се знае за тези хора. Не само новата самоличност, но и месторабота, банки, познати. Ще са необходими месеци, години отново да се съберат всички нови данни за тези хора. Дали ще избягат или не, те са някъде там и ще оставят следи, по които да бъдат намерени — замълча, преглътна веднъж и обяви: — Наддаването започва от десет милиона долара.
Почукване на вратата — в тази стая не се допускаха мобилни телефони и оръжие — и Рикардо, който седеше отляво на Филип, бе извикан от един от охранителите.
Филип внимателно прецени излизането на Рикардо, като се запита какви ли номера играе. Не искаше да е извън тази стая и да не го вижда къде е.
Когато вратата се затвори зад Рикардо, Филип дочу шепот, който включваше думите… вашата съпруга… Последваха бързо отдалечаващи се крачки. Единственото, което Филип можеше да направи, бе да остане съсредоточен, когато се извърна към гората от вдигнати ръце.
— Петнайсет ли чувам? — попита той.
64.
Макарите „Скайджекс“ работеха с комплект батерии, които задвижваха мотор с висока честота на въртене и голяма макара, която минаваше над дебелия стоманен кабел, подхранващ четирите линии на високо напрежение. Всеки от двамата оперативни работници на СББ висеше прикачен към устройството в примка, осигурена с бързо разкопчаващи се карабини. Макарите позволяваха изкачване и спускане на височина посредством балансирано от тежестта им подръпване.
Щом навлязоха във въздушното пространство над имението, всеки с полуавтоматично оръжие, преметнато през рамо, те огледаха терена с уреди за нощно виждане във формата на слушалки. Безжична технология предаваше дигиталните изображения обратно към командния център в микробуса. Радиовръзката тип хендс фрий и слушалката в ухото позволяваха непрекъсната комуникация между всички участници.