Ларсън отново се претърколи и замахна. Претърколване и замахване. Претърколване и замахване. Дъската и пиронът отскачаха или от кост, или от дърво, но Ларсън усети поредното парване, този път по дължината на левия прасец — дълбок и болезнен разрез. Като по чудо успя да блокира следващия удар с лявата си предмишница.
Пет или шест замахвания на бръснача бяха попаднали в него, пламтящи и кървящи. Хукна рачешката встрани. Не биваше да допуска повече рани — и без това му се виеше свят.
Касапинът усети шанс и атакува. Ларсън вдигна дъската с ръце и замахна. Заби се в главата на мъжа — или в бузата му… В шията? Не бе сигурен. Касапинът се потътри назад и изрева. Дъската, мокра от кръвта, се изплъзна от ръцете му.
Разтреперен, без оръжие, Ларсън трескаво опипваше пода около себе си — глокът трябваше да е някъде тук! Напипа камъни и тресчици дърво.
Пълнителят! Беше го прибрал в джоба. Но пък не разполагаше с оръжие.
Раздвижване. Този път отляво. Децата?
Ларсън се отдръпна, изтръпнал и замаян. Блъсна се в ниската преграда и се опита да събере мислите си. Беше изгубил пистолета си.
Всяка негова частица се съпротивляваше на мисълта отново да се изправи срещу бръснача.
Спря; внезапно тишината бе станала застрашителна. Ларсън притаи дъх и се вслуша в мрака. Хленчене на момиченце. Децата се бяха свили под леглата от страх.
Касапинът бе докопал Пени.
Внезапно светна нощна лампа. Заслепи го. Внукът на Марковиц, облечен в каубойска пижама, се беше свил някъде. Но бе запалил лампата.
Касапинът бе клекнал зад преобърнато легло. Лявата му ръка стягаше гърлото на Пени. Дъската с окървавения пирон лежеше на пръстения под вляво от него. Дясната му ръка притискаше шията точно под лявото му ухо в опит да спре кървенето от раната, която пиронът бе отворил. Приличаше на артериална кръв. Струеше.
Момчето продължаваше да се крие. Пени трепереше в хватката на мъжа.
Никой не промълви и дума. Никой не помръдна. Пистолетът лежеше на един човешки бой разстояние, вляво от Ларсън, почти до момчето, далеч от мястото, където бе очаквал да го намери.
Острието на бръснача проблесна, опряно в гърлото на Пени. Само един замах през нежната плът и тя бе загубена.
В този полумрак, в този миг, когато погледите им се срещнаха, той разпозна очите на майката в детето и тази прилика му причини неистова болка. Тя бе уплашена до смърт.
— Кайро — каза Ларсън на детето. — Дръж се здраво и ще ти взема онова куче.
Изненада замени за миг страха в погледа на детето. Облекчението измести ужаса в момента, в който тя се наведе към китката на мъжа, който я държеше. Ларсън разгада какво е намислило момиченцето в мига, в който устните й се разтвориха и зъбките й се оголиха.
Момчето се хвърли към пистолета смело, но безразсъдно.
— Стой! — изкрещя му Ларсън.
Ала то бе посегнало от дясната страна на касапина и с това го накара да се обърне и да го проследи. Здравото му око се стрелкаше напред-назад между Ларсън и момчето. Момчето можеше и да не знае какво прави, но силно бе изчерпало възможностите на убиеца.
Трябваха му няколко секунди да се придвижи, когато Пени наведе брадичка и захапа ръката на убиеца до кокал.
Ларсън хвърли шепа пръст към единственото здраво око, докато се изстрелваше право напред, без нито за миг да изпуска Пени от очи. Дясната му ръка сграбчи дъската с пирона. Паоло, който се олюляваше от болка, прецени грешно движението на Ларсън, тъй като очакваше да потърси оръжието.
Ларсън замахна към уязвимите места и заби пирона точно отстрани в главата на противника си.
Пени се изтръгна.
Изсвистя изстрел. Момчето.
— НЕДЕЙ! — изкрещя Ларсън.
Щрак, оръжието бе празно.
Вече беше върху убиеца, който лежеше проснат по гръб, а дъската с пирона се бе забила в главата му. Стовари юмрука си върху обезобразеното лице на мъжа.
Бръсначът проблесна, но Ларсън бе стиснал ръката на мъжа. Не се осмели да го пусне, защото ръката се движеше като лапа на животно, пръстите се бяха извили като нокти и докато ръцете им трепереха от умора, бръсначът се приплъзна и се вряза в китката на Ларсън. Навлезе дълбоко и болезнено.
Ларсън премести тежестта си, замахна с лакът и удари по дъската с пирона, като го заби по-дълбоко в слепоочието на мъжа. Бялото на единственото му здраво око се показваше с всеки удар на лакътя на Ларсън в дъската.
Застина, но Ларсън не му повярва. Такова животно можеше да имитира безсъзнание. Ларсън прикова двете му китки; и двете бяха отпуснати и безжизнени. Надигна се и заби коляно в гърдите на мъжа, но не видя това да се отразява на лицето му.
Бръсначът се отпусна и падна.