— Само кажи и имаш дванайсет от най-добрите ни оперативни на терена, както и двама снайперисти с позиции срещу къщата.
— След колко време?
— Дай ми седем до десет минути.
— Добре, действай, но не искам грешки. Двамата ти паяци и трима от моите хора ще бъдат на земята. Да няма приятелски огън. Първо проверяват, после стрелят.
— Разбрано.
Ротем нареди на Ла Моя да извикат и патрули и да запечатат всеки изход. Всеки, който се опиташе да избяга, трябваше да бъде задържан като свидетел.
Хемптън и Стъбълфийлд се насочиха към стълбите, прикрити зад стената. Телефонът на Ротем иззвъня и той го притисна до ухото си; отначало бе твърде развълнуван да слуша, но после гласът от отсрещната страна го зашемети.
— Затваряйте си шибаните си усти! — изрева той прекалено силно за тясното пространство отзад в микробуса.
Мъжете млъкнаха незабавно.
— Ларсън е — уведоми той групата.
Бяха чували това име, но вероятно не осъзнаваха значимостта на обаждането.
— Давай — излая Ротем по телефона, а по бузата му се стече струйка пот.
69.
Филип прекъсна търга при седемнайсет милиона и петстотин хиляди, като две от фамилиите се бяха съюзили набързо под масата, обединявайки парите си срещу хотелиера от Рино, който спря да наддава. Бащата, братът и двамата първи братовчеди на този хотелиер бяха загинали при гангстерски схватки и той вярваше, че имената на убийците им са в този списък.
Филип обяви десетминутна почивка, като покани всички да си вземат от приготвената храна. Не го направи от алчност, а защото този път един от хората му го бе извикал навън. Първо Рикардо, сега и него: ставаше нещо притеснително. Но няколкото думи, които прошепнаха в ухото му, го убедиха, че няма избор.
— Онази жена, Стивънс, е на горния етаж.
За миг онемя, новината бе направо покъртителна. Беше изпратил хора навън да претърсват терена, докато онази Стивънс се бе промъкнала в резиденцията.
Заобиколи площадката на първия етаж тъкмо навреме, за да види какво става отвън: Рикардо се качваше в черния навигатор. Филип забърза да види по-добре. Катрина бе положена отзад, завита в одеяла, с изцапано с кръв лице и очи, които примигваха, но не виждаха. Вратата се затръшна и автомобилът потегли, докато Рикардо крещеше:
— През задната порта!
— Какво, да му… — попита Филип най-близкия охранител.
— Конят я е хвърлил — докладва мъжът.
Беше по-вероятно да са извикали Рикардо от срещата, защото са заловили Катрина, докато е бягала от него, и това да е било наказанието й.
— Какво е състоянието й? — В този миг Филип осъзна: щеше да убие Рикардо.
— Прободна рана точно под гърдата — каза човекът. — Като че ли с някакво гадно мачете, така поне чух.
Филип изкачи трудно следващата площадка, обезпокоен за състоянието на Кати, и нареди на своя човек да следи положението във всеки един момент. Стигна до празния апартамент на третия етаж и видя Хоуп Стивънс, настанена в удобен стол. Беше напъхала ръката си в процепа на стола и Филип даде знак на своя човек да я провери. Той се върна с мобилния телефон.
— Оставили сте това у нея?
— Кое? — попита младежът. — Изобщо не съм го забелязал.
— Обискира ли я?
— Разбира се, че я обискирах.
— Но не и онази й работа, нали?
— Какво? — Човекът разбра въпроса неправилно и реши, че го обвиняват. — Вижте, господин Ромеро, изобщо не съм я докосвал по такъв начин.
— Разкарай се оттук — нареди Филип отвратен. Точно преди да излезе от стаята, Филип го спря и поиска пистолета му. Останали сами, той пристъпи към нея.
— От доста време ни ходиш по нервите, госпожо Стивънс.
Тя бе навела глава, стиснала здраво ръце, притиснати между краката й.
— Пуснете дъщеря ми.
— Затваряй си устата.
— Правете каквото искате с мен, но нея я пуснете.
— Затваряй си устата.
— Тя е дете. — Погледът й, който вдигна към него, бе застинал, но нямаше сълзи. — Каква е ползата да убиете едно дете? Какво ще спечелите от това?
— Нямам какво да обсъждам с теб. Изгуби прекалено много от времето и ресурсите ми. — Той мина зад гърба й.
Хоуп не можеше да се владее повече. Цялото й тяло се тресеше. Зъбите й тракаха и се чу как скимти. Толкова й се искаше да е по-силна в този момент, да намери думите, с които да се защити и да го постави намясто, чудовището в човешки облик, което стоеше зад отвличането на дъщеря й, зад годините в бяг, зад това, че макар да бе жива, бе лишена от живот. Успя да произнесе: