— Вече ми отне живота веднъж. — И добави думите, които бяха най-трудни за изричане; думи, които се бе упражнявала да повтаря от момента, когато я бяха намерили в коридора: — Нека Бог ви прости — каза тя.
Отначало си помисли, че той е стрелял и е пробил дупка в главата й, че по някакъв начин се е преобразила, без да усеща болка, че се е издигнала над собственото си тяло и чува изстрела отдалеч, по-скоро като пукот на фойерверки, а не като последния звук, който някога щеше да чуе.
Изведнъж в стаята избухна светлина и тя осъзна, че може да види тази светлина. Последваха още фойерверки. И тя разбра, че не той е дръпнал спусъка. Беше се извъртял към прозореца, застинал пред спектакъла, който се разиграваше отвън.
По-младият мъж, който я бе открил, нахлу през вратата с паника в очите:
— Шефе?
Сега и тя чу стрелбата — кратки приплясквания и отсечен пукот.
Филип се бе вцепенил, докато си представяше как гостите му изпадат в паника при звука от стрелбата и как хукват към колите си.
70.
— Почакайте — нареди Ларсън на двете деца, когато първите снопове светлина се отразиха в ниските облаци над резиденцията. Напомниха му за Четвърти юли, за празненства и прекалено много пиене. Слаб и изнемощял от загубата на кръв, с рани, всяка от които безмилостно пареше от солената му пот, Ларсън се чувстваше по-зле, отколкото беше. Повечето от порязванията бяха повърхностни, никое не застрашаваше живота му и въпреки това усещаше, че отпада бързо.
Отпред Пени яздеше без седло, вкопчена в гривата на коня. Момчето — Адам, както най-сетне бе казало на Ларсън, бе прегърнало кръста на Пени, защото не бе свикнало с коне. Ларсън поведе ниския як кон за юздата първо в ход, после в тръс по пътека, която водеше на запад. Пред стаята с такъмите бе открил ламинирана карта на пътищата и пътеките в имението и сега я виждаше в главата си. Щяха да излязат на три главни отклонения — две надясно и едно наляво, за да стигнат източната граница на имението. Там трябваше да се срещне със сиатълските полицаи, макар да не гореше от желание да види самия Ротем. Хемп и Стъби щяха да бъдат радост за очите. Но единственото важно нещо сега бе да е заедно с Пени и Хоуп.
Когато започна стрелбата, той прецени, че шансовете на Хоуп са силно намалели. Щом имението бе нападнато, щяха бързо да се отърват от излишния багаж. Почти би повярвал, че вече е мъртва, ако не бе получил второто съобщение от своя мобилен телефон:
ММ 3 ет.
„Меридън Манър“, третият етаж. Беше пристигнало точно преди първите експлозии. Поне му даваше слаба надежда, че е избягала или е спечелила време.
— Светулка! — разнесе се глас зад него.
Двама облечени в черно командоси изникнаха едновременно иззад Ларсън. Единият пое юздите на коня, другият, вдигнал автомата, продължаваше да държи околността под прицел, непрестанно движейки се напред-назад.
— Възможно най-далеч — инструктира ги Ларсън — по възможно най-бързия начин.
— Разбрано.
Протегна се и докосна малката ръчичка на Пени.
— Страхотно се справяш — каза той.
— Но къде е мама? — попита тя.
Двете деца се бяха държали изненадващо добре, като Пени бе лидерът през цялото време.
— Отивам да я доведа — отвърна Ларсън. Командосът тръгна бегом, повел коня. Децата се хванаха здраво.
Ларсън се върна на пътеката и хукна.
71.
Ла Моя стоеше до задната порта на имението. Изчака шофьора на навигатора да слезе и да я отключи. Продължи да чака, докато мъжът пъхна ключа в катинара и го завъртя. Катинарът се отвори с изщракване и мъжът го махна от вратата заедно с веригата.
Тогава излезе от сянката и спокойно обяви: „Полиция“.
Шофьорът трепна от изненада и се пресегна за пистолета си. На не повече от метър, Ла Моя натисна спусъка и пръсна капачката на коляното на човека. Когато шофьорът се завъртя, изкрещя и падна на земята, Ла Моя забеляза как някой вътре в колата се провира от задната към седалката на шофьора. Можеше да стреля по него, но докато от всеки прозорец не щръкнеха пистолети, разполагаше с по-добър избор.
Вместо това той бавно преброи наум — всъщност си тананикаше. Точно когато мъжът се плъзна зад волана, Ла Моя стреля няколко пъти в предната броня на колата. Един, два, три, четири… С петия изстрел улучи G-точката и въздушните възглавници отпред се задействаха, надуха се и отхвърлиха главата и тялото на шофьора назад към седалката като огромна ръкавица на юмрука на Мохамед Али.
Тогава тръгна напред с пистолет, насочен право в лицето на мераклията, готов да изпрати първия, който помръдне, на среща със Създателя.