Съдебният патолог би описал прерязаното гърло на Бени като точен срез, чиято цел е да прекъсне трахеята, като едновременно прекъсне каротидните артерии. Изключително ефективен разрез, ако някой е искал човекът едновременно да онемее и да умре. Бени бе кървил и се бе давил в собствената си кръв с прерязан ларинкс. През изминалите шест години Ларсън не бе виждал друго подобно нещо.
— Не можем да го определим като почерк на извършителя — продължи Ротем.
— Не можем ли?
— Но исках да го видиш.
— Скот, може да съм малко настойчив, защото е четири и половина сутринта, а може и да е от дружеския разговор с двамата чудесни събеседници, които изпрати да ме отвлекат, но клеча тук до тази воняща купчина, гледам това, което искаш, и ти казвам, че този разрез е личният почерк на убиеца. Това е, което искаш да чуеш, иначе защо ще ме водиш тук? Така че ако знаеш още нещо, защо, мамка му, не ми го кажеш?
Ларсън искаше да се махне час по-скоро. Искаше да открие Хоуп и да й каже, че Ромеро отново са се размърдали. Размърдали? Бяха пипнали Лео Марковиц. Милостиви Боже!
— Леополд Марковиц състави кода за Лаена.
Ларсън вече се бе досетил. Лаена бе името, с което бяха означили основния списък на защитените свидетели по Програмата, най-грижливо пазената база данни в Министерството на правосъдието. Вътрешностите му отново се свиха. Абсолютно всичко, което имаше нещо общо със самоличността и местоположението на Хоуп Стивънс, беше в Лаена.
— Лаена излезе от строя вчера следобед някъде към четири часа източно време. Не могат да я отворят; нямат достъп до нея.
— Значи са се сдобили със списъка — каза Ларсън.
— Със списъка — да, но може би не и с имената в него.
Седем или осем хиляди души, включително и близките им — жени, деца, съпрузи, роднини.
— Шифърът е сериозно препятствие.
— Не и за Марковиц — каза Ларсън. — Нали?
— Дори на Марковиц разшифроването на Лаена ще отнеме време.
— Значи сме извикани да го намерим.
— Ти си извикан. От мен. Да.
Ларсън въздъхна, освободи се от рулото тоалетна хартия и се приведе да разгледа разреза отблизо. Тялото бе прекалено подпухнало, за да може да се определи дали причината за смъртта е острие на бръснач, макар да знаеше, че това ще бъде крайната преценка на съдебния лекар. Всичко това му дойде малко в повече. Изправи се, излезе от банята и тръгна по коридора навън, където задъхано пое чист въздух или онова, което минаваше за такъв в Ню Джърси.
Ротем се озова точно зад гърба му, по-гъвкав и бърз, отколкото би могъл да предположи.
Короните на дърветата шумоляха на вятъра, люлееха се напред-назад като хор, изпълняващ госпъл.
Ларсън се изхрачи в близкия храст; чу как храчката се пльосна върху листата и се отцеди в подгизналата растителност отдолу. Усещането се задържа в гърлото му и едва не го накара да повърне.
— Мамка му — промърмори си сам.
— Ако съдя по това, той има преднина от две седмици — каза Ротем. — Най-много три.
— Е, разполага ли с имената или не?
— От Програмата ми казаха, че е възможно, но е съмнително. Рискът обаче се увеличава с всеки изминал ден. Не само основният списък е кодиран, но и всеки отделен запис в него. Представи си го като сейф в банка. Марковиц трябва да проникне не само в трезора, но и да отвори всеки един сейф поотделно, за да стигне до самоличността на защитения свидетел. Ще са му нужни от три седмици до месец, и то само в случай че използва най-бързите компютри — „Крейс“ и „Силикон графикс“. Това ни дава още седмица до десет дни да го намерим.
— Което означава, че ще трябва да открием Ромеро. Мислех, че са се покрили дълбоко, след като Дони бе прибран във федералния затвор.
— Ние знаем по-добре от всички, Ларсън — каза Ротем, — че никой никога не изчезва напълно. Освен може би Хофа.
Когато Дони първоначално бе осъден по обвинение в измама, Поп, Рикардо и още някои бяха потънали в дън земя. Ако правителството знаеше къде да ги намери, това веднага ставаше новина за Ларсън. Останалите Ромеро обаче никога не бяха съдени, което го караше да се пита защо. Показанията на Хоуп щяха да са достатъчни за присъда; тя оставаше жива заплаха за семейството.
Ротем добави:
— Всяка една от големите фамилии е готова да убива за този списък. Да плати милиони. Защо не и Ромеро? Ако Марковиц им даде Лаена, всяка възможна самоличност на всеки защитен свидетел от Програмата… — Остави думите да увиснат във въздуха. После продължи: — Това е повече от мотив.
— Но целта на дигитализирането на списъка бе той да стане непробиваем — каза Ларсън.
— Точно така. И Титаник не можеше да потъне. Виж какво, от Програмата съставят списъка отново, този път на ръка, но това е дяволски много работа.