— Но все трябва да има някакъв дубликат, нали?
— Предполагам, че биха могли да го възстановят онлайн. Но какво знам аз? От нас се очаква да открием Марковиц. Точка.
— Ще правим това тайно?
— Всичко, което правиш, е тайно — отвърна Ротем.
— Даа, но нещо толкова голямо… Ще работим в специално звено, нали? ФБР, ние, Отделът за задържане на издирвани от закона… Кой още?
— Ние.
— Казах го.
— Ние — повтори Ротем, докато палеше цигара и огънчето от газовата му запалка освети огромните му очи и постави втори нос на лицето му.
Ларсън не знаеше, че пуши. Стори му се смущаващо, че е работил пет години в Отдела задържане на издирвани от закона и едва сега научава това. Главата му се въртеше. Все още не можеше да се отърве от вкуса в устата си. Но след като Ротем се закашля, разбра значението на цигарата. Това бе начинът на непушача Ротем да прочисти гадния вкус от собственото си гърло.
— Наистина ли помага?
— Да — отвърна Ротем.
— Може ли?
Ротем му подаде запалената цигара. Той я пое между дебелите си пръсти, хвърли поглед към ръката си и му я върна. Вместо това налапа дъвка. Тя свърши работа за около минута, но щом преглътна, си помисли отново, че ще повърне.
Обзе го паника, проникнала в него като отрова. Хоуп — на първо място в списъка за екзекуции на Ромеро.
— Дони Ромеро — каза Ларсън.
— Излиза в изпитателен срок. Да. Ларсън бе чул само слухове.
— Как го е постигнал, като все още е заподозрян в тежко убийство?
Ротем го измери с поглед и си дръпна от цигарата.
— Правителството се лиши от основния си свидетел. Няма свидетел, няма дело. Останалите Ромеро са волни като птици.
Ларсън се сви.
— Изгубили сте свидетел.
Това бе професионалният евфемизъм за убит свидетел.
— Изчезнал без предизвестие.
— Този, за когото става дума, е Хоуп Стивънс, нали? — Значи наистина не е свидетелствала, слуховете се оказаха верни.
Погледът, който Ротем му върна, бе смразяващ. Ротем знаеше за връзката им. Кимна.
Затова ли ме е избрал за задачата? Ротем искаше хората му да са възможно най-силно мотивирани.
Някакъв гризач се шмугна в храсталака. Плъх, помисли си Ларсън.
— Марковиц може да се огъне — каза той. — Това може да се окаже уловка.
— Даже дяволска уловка. Интуицията ми подсказва, че са Ромеро. Твоето мнение?
Мълчанието на Ларсън бе знак, че е съгласен.
— Ще извикаме криминолозите — каза Ротем, — но ти гарантирам, че накрая разрезът ще се окаже идентичен с този при Бени.
Ларсън се запита как, след като основният списък е изчезнал, а Хоуп се бе укрила от Програмата за защита на свидетели, би могъл да я открие преди Ромеро. Независимо какво му възложеше Ротем, това бе основната му задача. С предстоящото освобождаване на Дони, Ромеро не биха желали един толкова опасен потенциален свидетел като Хоуп да промени решението си и да се яви в съда. Всъщност възможно бе да са тръгнали след списъка специално да открият Хоуп и да не й позволят никога да даде показания.
Ларсън плю отново, опитвайки да се отърве от отвратителния вкус в устата си. Плъхът или катерицата — каквото и да беше — прошумоля в храсталака, докато изчезна в нощта.
3.
Ротем го върна с редовен полет. Ларсън трябваше да го предвиди. Неотложността го бе довела, но нямаше да го върне. Трета класа, естествено, затова коленете му се опираха в лицето и през целия полет усещаше болки в кръста.
Прекачване в Чикаго, естествено, защото ТУА бе продадена на „Пан Американ“ и това бе краят на транзитния курс до Сейнт Луис. Прогрес.
Проблеми с времето, естествено, защото това бе летище „О’Хеър“ в Чикаго. Ларсън не бе сигурен дали изобщо някога е осъществявал нормална връзка тук.
Умора, естествено, защото цяла нощ бе на крак. Успя да подремне малко повече от час в самолета; това му бе спестило главоболието, но не му помогна да преодолее лошото настроение и усещането, че сякаш се движи под вода.
Не можеше да спре да мисли за това, че Хоуп вероятно е следващата мишена. Ромеро нямаше откъде да знаят, че е избягала от Програмата. Но ако не бе организирала всичко както трябва, това щеше да ги улесни.
Когато обявиха второто отлагане на неговия полет, Ларсън вече бе говорил два пъти с Ротем и най-сетне се бе свързал с Трил Хемптън. Трябваше да го заблуди, за да прикрие собствените си намерения да се впусне по следите на Хоуп Стивънс и по някакъв начин да й осигури безопасност. Освен това трябваше да действа, без да нарушава секретността, която Ротем изискваше от него. „Положението е доста ветровито“, бе предупредил той подчинения си. Беше го осведомил за изчезването на Марковиц и за убийството на помощника му, но не и за ролята на професора в създаването на Лаена. Бе останал непреклонен по отношение на секретността. Бъдещето на самата Програма зависеше от способността на техния екип да опази съдържанието на Лаена, както и новината за нейното компрометиране. И все пак Ларсън разбираше, че хората му работят по-добре, когато знаят залога. Да издирваш престъпници, изискваше особена нагласа. Хората заслужават да знаят какво ги очаква, когато прекрачат прага. А и на Ларсън му се искаше да им даде предимството на съмнението. Но за да спази обещанието си пред Ротем, трябваше да насочи Хемптън така, че той сам да открие ролята на Марковиц. Хемптън и Стъбълфийлд не бяха толкова навътре, че да знаят за чичо Лео. Ларсън каза: