Ларсън зърна отражение в тесния страничен прозорец. Двама едри, добре облечени типове, съвсем не намясто в съботния ден, бяха застанали на тротоара между него и колата му; заместник-шерифи, чиято задача без съмнение бе да пазят човека, който отговаряше за толкова много съдби. Загубата на Лаена бе разтърсила Програмата из основи.
— Документите — заповяда Съндърланд, докато си играеше с визитката му.
Ларсън разгърна картата си за самоличност, движенията му бяха плавни и овладени заради двамата зад него.
— Срещали сме се веднъж, преди шест години.
— Така ли? — попита той, докато все още разучаваше документите през полумесеците на очилата си.
— Свидетелят беше жена — каза Ларсън, посочвайки пола да опресни паметта на Съндърланд, защото жените бяха малцинство сред защитените свидетели. — Беше в една ферма извън Сейнт Луис. Вие дойдохте да я инструктирате.
Съндърланд му хвърли бърз поглед над очилата си.
— Изглеждате ми смътно познат.
— По онова време Скот Ротем бе ръководител на операцията. Още преди звеното ни за защита да бъде трансформирано в ОИОП.
— Забележителна кариера. — Все още не можеше да се сети за Ларсън. — Нека ти задам един въпрос: Защо в моя дом? Да не си се побъркал?
Телефонният номер на Съндърланд не бе регистриран в телефонен указател, нито в правителствените списъци, нито в интернет — стандартна предохранителна процедура за регионален шеф от Програмата. Петимата регионални директори извършваха окончателните премествания на всички свидетели и наблюдаваха поведението им по новите места. Затова бяха силно охранявани.
— Проследих ви чрез Марли и Конър. Вие или съпругата ви сте им купили мобилни телефони преди около година и половина. За телефона на Марли е отбелязан домашният й адрес. Трябваха ми около трийсет минути да го получа.
Съндърланд направи гримаса и махна на двамата телохранители да се оттеглят. Докато затваряше вратата зад Ларсън, попита недоверчиво:
— Открил си ме чрез мобилните телефони на децата ми?
— С това си вадя хляба.
Дневната бе мебелирана в стил „Чипъндейл“, с ръчно тъкани килими, които покриваха само част от пода, и цветя, аранжирани в тон с обстановката. Ларсън се опиваше от сладкия аромат на политура за мебели и щипещия мирис на узряло сирене. Чу, че някъде работи телевизор.
Съндърланд го преведе покрай кухнята по коридор, окичен със снимки от летните ваканции на семейството. Звукът от телевизора, отначало силен, постепенно затихна.
— Скот знае ли за това посещение?
— Не съвсем — отвърна откровено Ларсън.
— Отделът за издирване на опасни престъпници изключително уважава служителите от службите, Ларсън, и всички ние разбираме, че вие сте тези, които вършат работата на терена. Ротем може да бъде истинска напаст. Това също го знаем. Но той умее да довежда работата докрай. Ти също, доколкото ми е известно, иначе нямаше да ти позволя да прекрачиш този праг. — В действителност си бе спомнил името на Ларсън, макар да не можеше да го свърже с лицето.
— Добре ли познавате Марковиц? — попита Ларсън, след като вратата на кабинета бе затворена.
Личеше, че е обитаван, малко разхвърлян — явно стаята бе предназначена за прислугата, а после я бяха преустроили, защото се намираше в близост до мокрото помещение. Миришеше на маслени бои и уиски. В близкия ъгъл бе поставен изпоцапан с боя дървен статив с недовършен пейзаж, някак безвкусен.
— Успокоява нервите — обясни Съндърланд, щом видя накъде гледа Ларсън.
Не и когато го съзерцаваш, помисли си Ларсън.
— Лео Марковиц е блестящ проектант и специалист. Познавам го само професионално, разбира се, но не мисля, че притежава нещо повече от професионализъм. Взе една хаотична система, проследи хиляди досиета на защитени свидетели и… и създаде от нея не просто база данни, а закодирана база данни. Платихме на десетина осъдени хакери да се опитат да пробият Лаена и никой от тях не можа да премине дори първата бариера. Човекът е гений.
— Колко от хората в Програмата знаеха с какво се занимава…
— Виж какво, ако намекваш за това, което си мисля, знай, че вече сме те изпреварили. Захванахме се отдавна. Ротем също. Ако има къртица — в Програмата, в отдела, в правосъдието, ще я изровим.
— Сигурен съм, че ще го направите, но ние подхождаме от съвсем различен ъгъл. Вие се опитвате да откриете къртица и да я заловите. Ние се опитваме да открием Марковиц, а това означава да тръгнем от лицата, които са знаели каква е неговата роля, и да пресеем непосредствените им действия — телефонни разговори, електронна поща, контакти, финанси. Част от нещата, които и вие проверявате.