— Убеден съм, че Скот ти е казал за кодирането, уникално за всяка самоличност. Това е много работа. Отнема много време.
— Друга причина?
— Искат да подберат най-ценното от списъка, предполагам. Изпреварили сме те в това, Ларсън. Повярвай ми, точно в момента имаме екипи, които възстановяват информацията за десетки свидетели.
— Но не и онези, които са се укрили — каза Ларсън.
— Всъщност разпространяваме предварително подготвено общо предупреждение към всички свидетели.
Червен флаг, чието предназначение е да накара тях и близките им да се покрият. Ще останат така, докато не бием отбой.
— И Хоуп ще се подчини на това?
— Ако има ум в главата си, ще го направи.
— А ако няма ум в главата си — каза Ларсън, — ще изпуснем златния шанс да заловим един убиец и да намерим Марковиц.
— Винаги ли си толкова самоуверен?
— Издирването на опасни престъпници не може да се сравни с нищо. Трябва да се научиш да надничаш зад всяко ъгълче. Това е единственото, заради което съм тук.
Съндърланд се изправи и тръгна към вратата на кабинета си, подканяйки Ларсън да го последва.
— Хайде — каза той. Ларсън не помръдна.
— Трябва да ми помогнете.
— Не и тук — отвърна Съндърланд. — Не и в моя дом. Няма да обсъждам действията на защитен свидетел, дори и укрил се, в дома си. Имаме стая в центъра на града. Чиста е. Ние двамата също трябва да сме чисти. Няма да го направя без тези предпазни мерки.
Ларсън направо скочи от стола. Съндърланд се бе съгласил да му даде Хоуп Стивънс.
Накараха Ларсън да изпразни джобовете си — портфейл, документи, дребни пари, носна кърпа, химикалка, както и да остави телефона и колана си, всичко метално, и да ги предаде на заместника, който отговаря за това. Съндърланд направи същото, но носеше много по-малко неща у себе си. Прекараха металотърсачите по тях като при проверка на летище. Влязоха в обикновена на вид конферентна зала.
Разположена сред множество кабинети, тя нямаше нито прозорци, нито някаква украса, само една-единствена врата, която се затвори с особено щракване. Бледозелените стени се сториха необичайни на Ларсън, вероятно бе използвана специална боя на метална основа или дори сложен материал, който отразява радиовълните. Беше чувал за подобни стаи, но никога не бе влизал в такава. Нито телефон, нито компютър. Никакви контакти. Вградените в тавана лампи светеха през някакво плътно стъкло и той си помисли, че този материал вероятно също е предназначен да отклонява всички случайни радиовълни.
Караха около трийсет минути до центъра на града, като с наетата си кола Ларсън следваше буика на Съндърланд. „Толкова много усилия — помисли си той — само за една жена, която вече дори не е в Програмата“. Никога нямаше да разбере докрай управлението, от което беше част.
Ларсън помоли за обикновен дървен молив и празен лист и ги получи.
— Хоуп Стивънс бе преместена под името Алис Фризън — започна Съндърланд, без да се церемони. Вероятно бързаше. — Бейкърсфилд, Калифорния. Доколкото си спомням, я устроихме на работа в здравеопазването. Умения в информационните технологии, нали така?
— Да, компютри.
— Така. Информационни технологии в болница, почти съм сигурен, че беше така. Но няма значение, защото почти година след придобиването на новата й самоличност, точно по времето, когато кандидатстваше за издръжка на свой близък, загина още един от нашите свидетели, неин познат. Бе убит на паркинг пред Уолмарт в Де Мойн. Снимката му — беше жестоко убийство — бе разпространена, преди да можем да я спрем. Тази жена, Стивънс, изчезна от полезрението ни точно когато започваше второ дело за наемно убийство едновременно срещу Дони Ромеро и останалите. Не е нужно да ти казвам, че обвинения в заговор и опит за убийство никога не бяха повдигнати.
Ларсън се чувстваше така, сякаш му бяха ударили плесница. Кандидатстването на Хоуп за издръжка на близък говореше за съществуването на съпруг, дете или и двете. Наистина нов живот.
— Близък — в единствено или множествено число? Нещо повече за това?
— Трябва да го има в досието й. Прав си, че информацията за нея е нанесена отделно. Действително я отделяме, когато се укрият. Но освен това я има в Лаена, защото седемдесет и няколко процента от онези, които се укриват, накрая се връщат в Програмата. Към понеделник ще бъда в по-добро положение да изясня тази молба.
— И това е всичко? Алис Фризън доброволно е напуснала Програмата. — Ларсън си драскаше някакви бележки.